Кандис Бушнел - Сексът и градът

— Искам просто да знам — каза Кари, — ако беше на мое място, какво би направил?

— Предполагам, че не бих ти проговорил повече.

— Това ли искаше? — попита тя. — Да се махна?

— Не — отвърна Тузаря. — Исках да останеш, бях объркан.

— Но ти би си тръгнал?

— Не желаех да си тръгваш. Беше просто… Не знам. Беше проба — каза той.

— Проба ли?

— Да видя дали действително ме харесваш. Дотолкова, че да останеш.

— Но ти ме нарани — възрази Кари. — Как можа да ме нараниш така! Никога няма да го забравя!

— Знам, скъпа. Съжалявам — рече Тузаря.

Когато се върнаха в къщата, на телефонния секретар ги чакаше съобщение от приятеля им Рок Гибралтар, телевизионния актьор.

— Тук съм — съобщаваше той. — У Тайлър Кид. Той ще ви хареса.

— Тайлър Кид актьорът ли? — попита Тузаря.

— Така изглежда — отвърна Кари, съзнавайки, че се е опитала да го каже с възможно най-безразличен тон.

— Беше прекрасно! — възкликна Станфорд. Със Сузана седяха на дивана пред камината. Тя пушеше цигара. Пръстите й бяха тънки и елегантни и завършваха с дълги, идеално оформени нокти с червен лак. Увита беше в черен копринен китайски халат.

— Благодаря, скъпи — каза.

— Ти наистина си елегантната жена — рече Станфорд. — Не мога да разбера защо още не си се омъжила.

— Нормалните мъже ме отегчават — обясни Сузана. — В крайна сметка. Отначало винаги е добре, но после стават невероятно взискателни. Не усещаш как започваш да им се подчиняваш и оставаш без личен живот.

— Ние няма да сме такива — увери я Станфорд. — Това е идеално.

Сузана се изправи.

— Лягам си — каза. — Искам да стана рано и да отида на ски. Няма ли да дойдеш с мен?

— На пистата? Никога! — заяви той. — Но ми обещай едно: че утрешната вечер ще бъде абсолютно същата.

— Разбира се.

— Ти си най-невероятната готвачка. Къде се научи да готвиш така?

— В Париж.

Станфорд стана.

— Лека нощ, скъпа.

— Лека нощ — пожела му Сузана. Той се наведе и я целуна целомъдрено по бузата.

— До утре — каза и й помаха, когато тръгна към стаята си.

След няколко минути и Станфорд влезе в своята. Но не си легна. Вместо това включи компютъра и провери електронната си поща. Както се беше надявал, получил беше съобщение. Вдигна телефона и си поръча такси. После изчака до прозореца.

Когато то пристигна, измъкна се от къщата.

— В клуб „Карибу“ — каза на шофьора.

Последва нещо като кошмарен сън. Таксито го закара до калдъръмена улица в центъра на градчето. Станфорд мина по тясна уличка с магазинчета, после се вмъкна в един вход и слезе по няколко стъпала. Зад дървен подиум стоеше руса жена, която вероятно беше на 40 години, но благодарение на чудесата на пластичната хирургия и на силиконовите подплънки за бюст изглеждаше по-млада с пет години.

— Имам среща с един човек — каза Станфорд. — Но не му знам името.

Тя го погледна подозрително.

— Аз съм Станфорд Блач. Сценаристът? — поясни той.

— Да? — рече жената.

Станфорд се усмихна.

— Гледали ли сте филма „Жертви на модата“?

— О! — възкликна тя. — Обожавам го. Ваш ли е сценарият?

— Да.

— А върху какво работите сега? — попита жената.

— Смятам да напиша сценарий за хора, прекалили с пластичната хирургия — отвърна Станфорд.

— О, Боже! — възкликна тя. — Най-добрата ми приятелка…

— Май видях приятеля си — прекъсна я Станфорд.

В ъгъла пиеха и се смееха двама мъже и една жена. Той се приближи. Мъжът по средата го погледна. Беше към 40-годишен, с бронзов тен и изрусена коса. Личеше, че беше коригирал носа и скулите си, а вероятно си бе присадил и коса.

— Херкулес? — попита Станфорд.

— Да — отвърна мъжът.

— Аз съм Прометей — представи се той.

Момичето погледна към мъжа, а после към Станфорд.

— Херкулес? Прометей? — попита. Имаше неприятен носов глас и беше облечена в евтин пухкав розов пуловер. „Не става и за чистачка на тавана на майка ми“, помисли си той и реши да не й обръща внимание.

— Не ми приличаш много на Прометей — каза мъжът, като огледа дългата му коса и модни дрехи.

— Няма ли да ме поканиш да седна и да пийна с вас, или само ще ме обиждаш? — попита Станфорд.

— Според мен заслужаваш само да те обиждаме — обади се другият мъж. — Кой си ти все пак?

— Поредният неудачник, с когото се запознах по Интернет — поясни Херкулес. Отпи от чашата си.

— Каквото повикало, такова се обадило — рече Станфорд.

— Боже, а аз дори не знам откъде се включва компютърът! — възкликна момичето.