Кандис Бушнел - Сексът и градът

— Нека те попитам нещо за семейния секс — рече Бека. — Какъв е смисълът?

— Каква е ползата и от съпруга? — попита Джули. — Кому са притрябвали две бебета.

— Напълно съм съгласна — включи се Джанис. — Само че сега искам да си имам друго бебе. Мислех да се отърва от съпруга си, но вече не съм сигурна, че искам. Засега.

Джули се наведе над сина си.

— Какъв ли ще пораснеш, бебчо?!

Кари се върна в хола. Отиде до прозореца да глътне свеж въздух. Гарик някак си се беше откъснал от майка си и стоеше самотен в ъгъла.

Кари се наведе. Извади нещо от чантата си.

— Пст! Ей, хлапе — махна му тя. — Ела тук.

Заинтригуван, малкият се приближи. Тя държеше пакетче в пластмасова обвивка.

— Кондом, Гарик — прошепна. — Кажи „кондом“. „Кон-дом.“ Ако вашите го бяха използвали, може би нямаше да те има.

Гарик се протегна да вземе пакетчето.

— Кондом — каза.

След два дена Аманда се обади на Кари.

— Преживях най-гадния ден в живота си — оплака й се. — Бавачката ми има дете — син, три месеца по-голям от Честър. Той се разболя и се наложи да остана вкъщи.

Първо се опитах да го заведа в парка. Не знаех къде е входът за детската площадка и ми беше адски неудобно, защото бавачките бяха вътре, а аз не можех да вляза. Всички ме гледаха и сякаш питаха „коя си ти“. После Честър поиска да се спуска по пързалката. Двайсетина пъти. Засичах по големия часовник на Пето авеню. Минаха пет минути. Люлях го на люлките. Още пет минути. Пуснах го да си поиграе на пясъка. След това пак на пързалката. Общо 15 минути „Не ти ли омръзна?“, попитах го. Ревеше и риташе, докато го слагах в количката. „Имаме работа“, обясних му.

Горкичкият! Тичах по тротоара, а той се блъскаше в количката и не разбираше какво става. Опитах се да пазарувам, но не можах да вкарам количката в пробната. После отидохме до банката и количката заседна на въртящата се врата. Откъде да знам, че не трябваше да минавам оттам! Не можехме да мръднем. Наложи се да ни избутат сантиметър по сантиметър.

Най-сетне стана 11 часа. Прибрах го вкъщи и му приготвих обяд. Варено яйце.

По-късно вечерта Кари се обади на Тузаря. Беше забравила за часовата разлика. Той спеше.

— Исках само да ти кажа — започна, — че ми дойде.

— О! Значи… няма бебе — рече той.

Затвориха, но след две минути Тузаря я набра.

— Спомних си съня си — каза. — Сънувах, че имаме бебе.

— Бебе ли? — попита Кари. — Какво бебе?

— Мъничко — отвърна той. — Нали се сещаш. Новородено. Лежеше на леглото до нас.

Кари срещна момичето в тоалетната на един клуб. Нямаше намерение да се запознават.

На вратата на тоалетната се почука. Тя беше в добро настроение, говореше си вътре със Сиси и вместо да каже на нахалницата да се разкара, открехна леко вратата. Отпред стоеше момичето. Имаше тъмна коса и изглеждаше красива.

— Може ли да вляза?

— Да, разбира се — каза Кари.

— Извинявай — рече Сиси, — но познаваме ли се?

— Не — отговори Кари.

— Какво имате? — попита момичето.

— Какво искаш? — попита и Кари.

— Имам страхотна „трева“ — отговори момичето.

— Чудесно! — рече Кари.

Момичето запали джойнта и го вдигна.

— Най-готината „трева“, която сте опитвали!

— Едва ли — възрази Кари, вдишвайки силно.

В клуба беше претъпкано и в тоалетната беше по-приятно. Момичето се облегна на стената и изтръска цигарата. Каза, че е на 27 години. Кари не й повярва, но нямаше значение. Защото отначало тя беше просто момиче, с което се беше запознала в тоалетната. Често се случваше.

— Е, с какво се занимаваш? — попита Сиси.

— Разработвам своя компания за грижи за кожата — отвърна момичето.

— А! — възкликна Кари.

— Основава се на науката. С удоволствие бих се погрижила за кожата ти.

— Така ли? — рече Кари. Запали цигара. Вече и други тропаха на вратата.

— Трябва да излизаме — каза Сиси.

— Не би било зле някой да се погрижи за кожата ми — продължи Кари. — Мисля, че не е в чак толкова добро състояние.

— Пуснете ме! — примоли се Сиси.

— Аз ще ти помогна — предложи момичето.

Беше малко нисичка, но с присъствие. Приятно лице, което би могло и да е красиво, но трябваше непрекъснато да го поглеждаш, за да се увериш. Носеше кожен панталон и ботуши Скъли. Гласът й беше нисък.

— Отвън има хора, които ме познават — каза Сиси. Вече се притесняваше.

— Успокой се — рече Кари.

— Искам да си до мен — заяви момичето. — Искам цялата вечер да си до мен. Мисля, че си красива.