Кандис Бушнел - Сексът и градът

Като повечето внезапно сдобили се с деца семейства Пакард и Аманда неусетно се обкръжиха с цяла група нови приятели, които също имаха деца. Как се случва това? На някое събиране за ранен прием в детски ясли ли са се запознали? Или те винаги са им били приятели, но тъй като са с деца, са държали сем. Дийл в резерв, докато не ги настигне? Сред новите приятели са Джоуди — която настояваше да й подаряват само бели бебешки дрехи, защото смята, че боята ще причини кожна алергия на детето й; Сузан — тя не разрешава на бавачките да си слагат парфюм, защото не иска, като се прибере, детето й да мирише на нечий друг (евтин) одеколон; и Мариан — тя пък уволняваше детегледачките нарочно, докато накрая не й се наложи да напусне работа и сама да се грижи за бебето си.

Не само майките се държат по този начин. Не намирате ли, че не е много нормално бащи и синове да ходят облечени в еднакви спортни якета със съответстващи предпазни каски? Или баща да заявява, танцувайки из кошарката на сина си, хванал ръчичките му в своите, и мляскайки го непрекъснато по главичката (ако е възможно двегодишно дете да изглежда засрамено, това беше):

— Трябва само да си направиш едно такова и да си вземеш 3–4 години отпуск.

Естествено има известна разлика между това да си луд по детето си и да си просто луд. В екстремната си форма определен вид родителско поведение в Ню Йорк може да се опише само с една дума — „психарско“. Не знаеш кой ще бъде поразен или под каква форма, но по думите на Пакард:

— Това не е любов или обич, а мания.

Кари седеше на дивана в мансардата и говореше със съвсем обикновена на вид жена. Бека имаше права руса коса и дълъг тънък нос от онези, които те навяват на мисълта, че могат сами да смучат мартини от чашата. Току-що се беше пренесла в нов апартамент на Източна 70-а улица и обясняваше преимуществата и недостатъците на интериорните дизайнери…

— Една приятелка нае дизайнер и той купуваше като луд. Беше ужасно! — Но внезапно бе прекъсната от петгодишно момиченце с рокля с воали и черна панделка на главата.

— Мамо, дай ми да суча — поиска то.

— Александра! (Защо напоследък не чуваш друго детско име, освен Александър или Александра?!) — прошепна отчетливо Бека. — Не сега. Иди да гледаш видео.

— А на него как му дават? — каза детето и посочи една жена в ъгъла, която кърмеше бебето си.

— Той е малък. Съвсем мъничко бебенце — обясни майка й. — Вземи си сок.

— Не искам сок — възрази Александра. Практически беше сложила ръце на хълбоците си.

Бека повдигна очи. Стана и взе момиченцето в скута си. То веднага започна да дърпа блузата й.

— Още… ли я кърмите? — попита колкото се може по-учтиво Кари.

— Понякога — отвърна Бека. — Съпругът ми искаше да имаме друго дете веднага, но аз не. Толкова е трудно да гледаш дете в Ню Йорк. Нали, малко чудовище?

Погледна дъщеря си, която си смучеше пръста и се взираше в майка си в очакване да се разкопчае. После се обърна към Кари и я изгледа злобно.

— Искам да суча. Искам да суча — каза.

— Хайде, Александра, да отидем в банята — рече Бека — Крайно време е да те отбия, нали?

Момиченцето кимна.

Бека не беше единствената майка от гостенките, която не можеше да установи нормални отношения с детето си. В спалнята Джули дребничка тъмнокоса управителка на ресторант, беше клекнала до шестгодишния си син Бари. Той е очарователно дете, което страшно много прилича на майка си с тъмните си къдрици. Но не изглеждаше щастлив. Притискаше се до Джули и не се отлепяше от нея, когато някой я заговореше.

— Остави ме! Толкова си досаден! — каза му тя, но не се отдели от него.

Бари не играеше с другите деца, нито пък позволяваше ма майка си да говори с възрастните. По-късно Кари разбра, че двамата винаги се държали така. Ходели на гости, понякога само за възрастни, но говорели единствено помежду си. Кари разбра също, че Джули държала дюшек в стаята на Бари и най-често нощувала там. Съпругът й спял в съседната стая. Двамата смятали да се разведат.

— Е, това е напълно нормално — каза Джанис, корпоративна юристка и една от малкото майки психарки, които не се срамуват да го признаят.

— Обичам сина си — продължи. — Анди е на 11 месеца и е бог. Всеки ден му го повтарям. Оня ден го заварих да си лежи в кошчето и да вика: „Аз, аз, аз.“

— От 30-годишна възраст се мъча да забременея — поясни. — И когато най-после го родих (сега е на 36 години), рекох си: „Това е призванието ми в живота. Аз съм майка.“ Не исках да се връщам на работа, но, честно казано, след три месеца осъзнах, че трябва. Твърде често сме заедно. В парка подскачам пред него — бавачките ме мислят за луда. Целувам го по хиляда пъти на ден. Нямам търпение да се прибера, за да го изкъпя. Телцето му ме подлудява. Към никой мъж не съм хранела такива чувства.