Кандис Бушнел - Сексът и градът

— Не ми пука.

Цяла вечер се държат за ръце и един светски хроникьор се приближава и казва:

— Неразделни както винаги.

Следва прекрасна седмица, но после Кари я прихваща нещо. Може би защото са ходили на вечеря у негови приятели и там имало хора с деца. Тя карала с тях пластмасови колички по улицата, но едното непрекъснато падало от своята. Излезли родителите им и се развикали да се приберат в къщата. Не било честно, защото на децата им нямало нищо.

Кари решава пак да поизтезава Тузаря.

— Смяташ ли, че сме близки? — пита, преди да заспят.

— Понякога — отвръща той.

— „Понякога“ не ми е достатъчно — тросва се Кари. Продължава да го тормози и Тузаря накрая я моли да го остави да спи. Но когато се събужда рано сутринта, не се е отказала.

— Защо го правиш? — пита той. — Защо не си мислиш за хубавите моменти? Например от миналата седмица.

Минава покрай леглото.

— О, какво тъжно личице! — казва и на нея й иде да го убие.

— После ще поговорим за това, обещавам — уверява я Тузаря.

— Не знам дали ще има „после“ — отвръща тя.

Лиса беше на многолюден купон в чест на известна публицистка (ще я наречем Синди) в градска къща на Източна 50-а улица. Придружава я съпругът й — красив мъж, занимаващ се с някакъв бизнес. Между глътки розова маргарита тя обяснява:

— Когато най-сетне реших да се огледам за съпруг, опитах се да се сетя къде съм срещала мъже. Не в „Бауъри“, а по купони в къщи. Така че си метнах мрежата. Не пропуснах купон в нечий апартамент. Когато се запозная с мъж, правилото ми е: на първите няколко срещи — никакви големи купони. Това е самоубийство. Не се издокарвай. Не се старай да правиш впечатление. Не оглеждай стаята с преценяващ поглед. Мъжете искат да се чувстват удобно. Трябва да излъчваш уют. Говори им какви личности са, защото представата на повечето мъже за себе си е закърняла на 14-годишната им възраст.

В кабинета си Труди кимва към бюрото, на което има голяма снимка на къдрокос мъж, облегнат на плажна дюна.

— Съпругът ми е истинска находка. Той действително ме разбира. Попаднеш ли на подходящия човек, после е лесно. В семействата с твърде много разправии и драми нещо куца. Мъжът ми не спори с мен. Почти никога не се караме. В 99 процента от случаите е съгласен, а в редките моменти, когато иска да се наложи, аз отстъпвам.

После изведнъж всичко се оправя, което е странно.

Тузаря се обажда.

— Какво правиш?

— Нали знаеш с какво обичам да се занимавам понякога — казва Кари. — Пиша разказ.

— За какво?

— Помниш ли идеята ни един ден да се преместим в Колорадо, да отглеждаме коне и т.н.? За това пиша.

— О! — възкликва Тузаря. — Хубава история!

Тузаря се обажда от Китай съвсем леко раздразнен. Експресната куриерска служба, по която е изпратил багажа си, го е загубила и сега той седи в хотелската си стая по джинси и риза и няма чисто бельо.

— Ако се беше случило преди пет години, щеше да има уволнени — казва. — Но съм се променил. Това е новото ми аз. Ако не ме приемат по мръсни джинси, майната им.

— Знаеш ли — съобщава му Кари, — обади се приятелят ти Дерик. Каза, че Лора искала да забременее, а той не, затова всяка вечер се преструвал, че свършва, а после лъскал бастуна в банята. А тя всяка вечер гледала „Ти и твоето бебе“ на видео.

— Ама че работа! — казва Тузаря.

— Не бил съгласен, защото още не бил напреднал достатъчно в кариерата, за да си позволи деца.

— А ти как си? — пита той с напевен глас.

— О, добре съм — отвръща мрачно Кари. — Струва ми се, че съм бременна.

— Бебе. Ще си имаме бебе — казва Тузаря.

Кари не знае какво да мисли.

Разбирате ли, странни неща се случват с нюйоркчани, когато им се родят деца. Някои родители си остават нормални. Но други определено не. Те леко откачат. Да вземем цялата тази енергия и агресивност, затворени телефони и нерешени проблеми, съпътстващи кариерата на човек, и да ги приложим мислено върху дете. Когато стане дума за деца, досега избивалите неврозата си в градинарство нюйоркчани може направо да полудеят.

Това веднага си пролича, когато Кари отиде на ранен обяд в Сохо у приятелите си Пакард и Аманда Дийл. Пакард и Аманда (нормална) са родителите на Честър, който маршируваше из мансардата им и биеше пода с чадър. Една майка (не толкова нормална) не можа да се въздържи и посочи, че си играел сам вместо в компания, но това било естествено, тъй като е едно дете и от него не се очаквало да поделя играчките си засега.