Кандис Бушнел - Сексът и градът

Кари си припомни историята, която беше чула на един купон наскоро от жена на име Алекс за нейна бисексуална приятелка. Тя излизала и с мъже, и с жени. Ако била с мъж, който й допадал, но видела привлекателна жена, зарязвала го и тръгвала с нея.

— Аз никога не съм била с жена — обясни Алекс. — Може би съм единствената, но коя жена не е възкликвала: „Защо не съм лесбийка, за да не ми се налага да си имам работа с мъже!“? Смешното е, че според приятелката ми не е лесно и да си с жена. Нали знаеш колко обичат да приказват жените? Представи си като са две. Не спират да говорят. За какво ли не! До четири часа сутринта. След време тя си тръгва и се връща при някой мъж, защото не издържа на приказките.

— Ти била ли си с жена? — попита момичето. — Ще ти хареса.

— Добре — каза Кари. Помисли си: „Готова съм за това. Време е. Може би цял живот съм била лесбийка, без да го знам.“ Представи си целувката. Момичето ще е по-меко и лигаво от мъж. Но няма проблем.

Отидоха у момичето. То живееше в двустаен апартамент в скъп небостъргач в Горен Ийст Сайд. Мебелите бяха датски, с плетени кувертюри. Имаше малки масички, украсени е порцеланови котенца. Влязоха в кухнята и момичето запали фас от джойнт. Там имаше малка керамична купичка, пълна с такива фасове. Както и отворена бутилка вино. Наля две чаши и подаде едната на Кари.

— Понякога още спя с мъже — каза. — Но те просто ме подлудяват.

— Аха — рече Кари. Чудеше се кога ще започнат и как.

— Спя и с мъже, и с жени — поясни момичето. — Но предпочитам жените.

— Тогава защо спиш и с мъже? — попита Кари.

То сви рамене.

— Бива ги за някои работи.

— Значи все същата история — каза Кари. Огледа апартамента. Запали цигара и се облегна на плота.

— Добре — рече. — Къде е хватката? В действителност. Явно имаш независими доходи, за да можеш да си позволиш такъв апартамент, или пък правиш нещо друго.

Момичето отпи от виното си.

— Танцувам — отвърна.

— А, ясно — каза Кари. — Къде?

— В „Стрингфелоус“. Бива ме. Изкарвам и по хиляда на вечер.

— Ето каква била работата.

— Може ли една цигара? — помоли момичето.

— Стриптийзьорките спят една с друга, защото мразят мъжете.

— Да — каза момичето, — мъжете са неудачници.

— Тези, които познаваш. Които идват в клуба — посочи Кари.

— Има ли други? — попита момичето. На светлината на кухненската лампа си личеше, че кожата му не е толкова хубава, че беше на петна, прикрити с дебел слой фон дьо тен.

— Уморена съм — каза то. — Да си лягаме.

— Хайде — съгласи се Кари.

Отидоха в спалнята. Кари седна на ръба на леглото и се опита да продължи разговора.

— Ще си сложа нещо по-удобно — каза момичето. Отиде до гардероба. Съблече си модерните кожени панталони и навлече раздърпан сив анцуг. Извади тениска. Като си свали сутиена, се обърна. Без дрехи беше ниска и малко топчеста.

Легнаха на кувертюрата. Ефектът от марихуаната отминаваше.

— Имаш ли гадже? — попита момичето.

— Да — отвърна Кари, — имам и съм луда по него.

Полежаха няколко минути. На Кари така й домъчня за Тузаря, че я сви коремът.

— Виж — каза, — трябва да си вървя. Много се радвам, че се запознахме.

— Аз също — отговори момичето. Обърна глава към стената и притвори очи. — Затвори хубаво вратата, като излизаш. Ще ти се обадя.

След два дена телефонът иззвъня — беше то. Кари си помисли: „Защо ли ти дадох номера си!“ Момичето каза:

— Ало? Кари? Аз съм. Как си?

— Добре — отвърна тя. Пауза. — Виж, може ли да ти се обадя след малко? Какъв ти е телефонът?

Записа го, макар че го имаше. Не позвъни и два часа, преди да излезе, не вдигаше телефона. Включи секретаря.

След няколко дена Кари отиде на модно ревю на „Ралф Лорен“ в „Браянт Парк“. Момичетата, високи и стройни, излизаха едно след друго, а дългите им руси коси се разливаха по раменете. За миг светът изглеждаше хубав, а когато манекенките се разминаваха, погледите им се срещаха и те си разменяха тайни усмивки.

През последните седмици се случиха няколко на пръв поглед отделни, но всъщност взаимно свързани събития.

Саймън Пайпърсток, собственик на софтуерна компании, лежеше, болен от грип, в луксозния си двустаен апартамент, когато телефонът му иззвъня.

— Кучи син! — каза женски глас.

— Моля?! — рече Саймън. — Кой е?

— Аз съм.

— О! М. К. Щях да ти се обадя, но ме хвана грипът. Купонът онази вечер беше страхотен.