Кандис Бушнел - Сексът и градът

Саманта Джоунс вечеряше в „Киоск“ с Магда, писателката. Обсъждаха ергените, и по-точно — Джак и Хари.

— Някой спомена, че Джак още говорел за „бройки“ — каза Магда. — Така се изразяваше и преди 15 години. Мъжете смятат, че само жените може да имат лоша репутация. Грешат. Не разбират ли, че като видиш с кого искат да са — с блондинка, и на теб ти се отщява да си с мъж, който се държи така?!

— Вземи например Хенри — предложи Саманта. — Джак донякъде го разбирам — посветил се е на кариерата си и печели много. А Хенри не иска това. Твърди, че не се блазнел от власт и пари. От друга страна, не се интересува и от любов и семейство. Тогава за какво живее? Какъв е смисълът на съществуванието му?

— Пък и — добави Магда — кой знае къде са си пъхали оная работа.

— Повече от безинтересно ми е — каза Саманта.

— Онзи ден срещнах Роджър — пред „Мортимърс“, разбира се — започна Магда.

— Той сигурно вече е към 50-те — предположи Саманта.

— Някъде там. Нали знаеш, че излизах с него, когато бях на 25 години. Списание „Таун анд кънтри“ току-що го беше обявило за една от най-изгодните партии в Ню Йорк. Помня, че си помислих: „Глупости!“ Първо, той живееше с майка си. Вярно, че тя беше на най-горния етаж на градската им къща, но все пак… Имаше и идеална къща в Саутхамптън, и идеална къща в Палм Бийч, и членуваше в „Бат и Тенис“. Но знаеш ли, това беше всичко. Това беше животът му. Да играе ролята на подходящ ерген. А под повърхността нямаше нищо.

— С какво се занимава сега? — попита Саманта.

— С обичайното — отвърна Магда. — След като се пробва с всички момичета в Ню Йорк и те му хванаха номера, замина за Л. А. Оттам — за Лондон, а сега е в Париж. Каза, че се върнал за два месеца, да видел майка си.

Двете жени избухнаха в смях.

— Чуй това — рече Магда. — Разправи ми една история. „Много обичам французойките“, казва. Отишъл на вечеря у един френски баровец с три дъщери. „Бих взел всяка за жена“, вика. И така, на вечеря е, мисли си, че се представя отлично, и разправя за приятеля си — арабски принц, който имал три жени, и то сестри. Французойките го поглеждат злобно и вечерята приключва скоропостижно.

— Мислиш ли, че разбират? Мислиш ли, че съзнават колко жалки са? — попита Саманта.

— Не — отсече Магда.

На другия ден Саймън Пайпърсток проведе няколко телефонни разговора от чакалнята за първа класа на международното летище „Кенеди“. Единият беше с млада жена, с която беше ходил преди няколко години.

— Заминавам за Сиатъл — каза. — Не се чувствам добре.

— Така ли? — Произнася го почти радостно.

— По някаква причина всички ми казват, че поведението ми било осъдително. Отвратително.

— Ти смяташ ли, че е отвратително?

— Донякъде.

— Разбирам.

— Връзката ми с Мери не върви, затова отидох на купона с красиво младо момиче — моя приятелка. Тя е добро момиче. И ми е приятелка. Но всички се нахвърлиха върху мен.

— Връзките ти никога не вървят, Саймън.

— В театъра се срещнах с една жена, с която ме бяха запознали преди няколко години. Само че не ми допадна и си останахме само приятели. Тя дойде и ми каза: „Знаеш ли, не бих искала да имам нищо общо с теб. Нито пък някоя приятелка да има нещо общо с теб. Твърде много жени си наранил.“

— Така си е.

— А какво да правя? Все ми се струва, че не съм попаднал на подходящия човек. Затова излизам с различни жени. За Бога! Кой не е!

Пауза.

— Вчера бях болен — продължи Саймън.

— Съжалявам — каза жената. — Не ти ли се прииска да има кой да се погрижи за теб?

— Всъщност не — отвърна той. — Бях болен за кратко… Мамка му! Да, вярно е. Помислих си за теб. Смяташ ли, че имам проблем? Бих искал да те видя. Да го обсъдим. Може би ще ми помогнеш.

— Вече имам сериозен приятел — отговори жената. — Може би ще се оженим. Едва ли ще му хареса да ни видят с теб.

— О! — рече Саймън. — Добре.

— Но ако искаш, позвъни ми.

Коледа в Ню Йорк. Празненствата. Звездата на 57-а улица. Елхата. Най-често не е така, както трябва да бъде. Но понякога се случва нещо и се получава.

Кари беше в центъра „Рокфелер“ 51 51 Бизнес център в Манхатън с 19 сгради върху площ от 11 акра. — Б.пр. и си мислеше за призраците от предишни Коледи. „Преди колко години — попита се, докато си слагаше кънките — съм идвала за последен път?“ Пръстите й трепереха, докато прокарваше връзките около кукичките. Очакване. Надежда, че ледът ще е твърд и чист.