Кандис Бушнел - Сексът и градът

Едрата жена грабва косата на дребната и я дърпа. Кити се пита дали не трябва да направи нещо. Косата пада, оказва се, че е перука, а истинската е подстригана съвсем късо.

— Край на шоуто! — заявява Даш. — Да си вървим.

Навън още е горещо.

— Какво беше това, по дяволите! — възкликва Кити.

— А ти какво очакваше? — пита Даш.

— Довиждане, Кити — казва самодоволно Станфорд.

Към десетия ден от горещниците Кари беше вече твърде привързана към Тузаря. Даже прекалено. И тогава получи нервен срив. Вечерта започна добре. Тузаря излезе сам на делова вечеря. Отначало нямаше никакъв проблем. Кари отиде у приятелката си Миранда. Щяха да седят на хладно и да гледат на видео откъси от „Абсолютно великолепни“. Но си наляха питие. После Миранда се обади на наркопласьора си. И се почна. Не бяха се виждали известно време, тъй като Кари беше твърде заета с Тузаря, и Миранда я подхвана.

— Искам да се срещна с него. Защо още не съм го виждала? А ти къде беше се загубила? — После пусна бомбата. Каза, че познавала някакво момиче, което ходело с Тузаря през първия месец от връзката му с Кари.

— Мисля, че са излизали само веднъж — възрази тя.

— Напротив. Срещали са се няколко пъти. Ня-кол-ко! Ето защо не ти се обадих цял месец. Чудех се дали да ти кажа, или не.

— Това е кофти — заяви Кари.

На другата сутрин лежеше в леглото на Тузаря и се опитваше да реши какво всъщност иска. Струваше й се, че животът й беше се променил, но дали беше така? Мисли си: Още не съм омъжена. Още нямам деца. Ще имам ли някога?

Кога?

Това е зоната на Тузаря, мисли си още Кари. Зоната на Тузаря.

Следобед Тузаря й праща цветя. Картичката гласи: „Всичко ще се оправи. Обичам те: Тузаря.“

— Защо ми изпрати цветята? — попита го по късно тя. — Беше много мило.

— Исках да знаеш, че си обичана — отговори той.

След няколко дена отидоха за уикенда в къщата му в Уестчестър, където Тузаря играеше голф. Той тръгва рано сутринта. Кари става късно, прави кафе. Излиза навън и се разхожда из двора. Стига до края на улицата. Връща се. Влиза в къщата и сяда.

„Какво ще правя сега?!“, мисли си и се опитва да си представи Тузаря на игрището, как запраща топките на невероятни разстояния.

Преди няколко месеца в „Ню Йорк таймс“ се появи съобщение, че Синди Раян (измислено име) се е омъжила. То не беше особено интересно или необичайно, освен за хора като мен, които я познаваха, но бяха загубили връзка с нея, и за които новината беше потресаваща. Синди се е омъжила! На 40 години! Това си беше достойно за подражание.

Разбирате ли, Синди беше от онези нюйоркчанки, които се опитват да се задомят с години. Познаваме ги. От десет години четем за тях — те са привлекателни (не непременно красиви) и сякаш всичко им се удава. Освен да се омъжат. Синди продаваше рекламно пространство в списание за коли. Разбираше от стереоуредби. Беше едра като мъж. Стреляше и пътешестваше (веднъж на път за летището й се наложило да фрасне пиян таксиджия, да го метне на задната седалка и да се закара сама). Не беше особено женствена, но не страдаше от липса на мъже.

Ала годините й напредваха и когато се засичахме на коктейл у някой стар приятел, тя забавляваше и мен, и компанията с истории за „единствения“, който й се изплъзнал. Яхтсменът. Прочутият художник, който не можел да го вдигне без навряна в задника четка. Президентът на фирма с пантофи във формата на мишки.

И нямаше начин да я погледнеш и да не изпиташ смесица от възхищение и отвращение. Тръгваш си с мисълта, че тя никога няма да се омъжи. Освен за някой скучен банков директор от Ню Джърси. Пък е и прекалено стара.

Прибираш се и си лягаш, но споменът за Синди не те напуска. Накрая не издържаш, звъниш на приятелките си и гадничко заявяваш: „Скъпа, ако стана като нея, застреляй ме.“

Но знаеш ли какво? Не позна. Синди се омъжи. Не си е представяла, че ще свърже живота си точно с такъв тип човек, но е по-щастлива от всякога.

Време е. Време е да престанем да се оплакваме, че мъжете не струват. Време е да престанем да проверяваме телефонния си секретар на всеки половин час дали не ни е търсил някой мъж. Време е да престанем да се съпоставяме с Марта Стюарт и неудачите в личния й живот, нищо че я гледаш на корицата на „Пийпъл“.

Да, най-после е време да се омъжиш, и то в Манхатън. А най-хубавото е, че това е възможно. Така че спокойно! Имаш много време. Марта, обърни внимание.