Кандис Бушнел - Сексът и градът

— Отвратителен си! — изкрещяла.

— Я стига! — рекъл той. — Трябва да ми позволиш да изживявам фантазиите си. Една от тях е да спя с 16-годишна.

Ухилил се, разкривайки ужасно развалени зъби.

На сутринта Сиси отишла непоканена у тях. Заварила тригодишната му дъщеря.

— Нося ти подарък — казала, все едно не се бе случило нищо. Подаръкът бил зайче. Сложила го на дивана и то се изпишкало няколко пъти.

Междувременно Каролайн практически се пренесе у Сам. Не освободи апартамента си, но прекарваше всяка вечер в неговия и винаги оставяше по нещо — обувки, парфюм, обици, блузи от химическото чистене, шест-седем различни крема за лице. Това продължи три месеца. Вечерта преди Св. Валентин той избухнал.

— Махай се! — рекъл. — Вън! — изкрещял задъхан.

— Не разбирам — казала Каролайн.

— Няма какво да разбираш — отвърнал. — Просто искам да се изнесеш заедно с нещата си! — Отворил прозореца и започнал да ги изхвърля навън.

Каролайн рекла:

— Да знаеш, че ще си отмъстя. — И го плеснала силно по темето.

Сам се обърнал:

— Ти ме удари — казал.

— Сам… — започнала тя.

— Не е възможно! Удари ме!

Отстъпил назад.

— Не се приближавай — рекъл. Протегнал предпазливо ръка надолу и взел котката.

— Сам — казала Каролайн и тръгнала към него.

— Назад! — извикал той. Хванал котката така, че краката й сочели към нея, и я държал като щит. — Назад, казах!

— Сам, Сам — поклатила глава Каролайн. — Жалък си.

— Не мисля така — отвърнал Сам. Втурнал се в спалнята, гушнал котката в ръце. — Тя е вещица, нали, Пъфи? — попитал я. — Истинска вещица!

Каролайн направила няколко крачки към леглото.

— Не исках…

— Ти ме удари — казал той със странен хленчещ тон. — Никога не ме удряй. Не бий повече Сам.

— Добре… — съгласила се предпазливо тя.

Котката се отскубнала от ръцете му. Изтичала по пода.

— Мац, мац, ела — казала Каролайн. — Ела, мацко. Искаш ли млекце? — В спалнята заработил телевизор.

След многократни обещания Кари най-после се съгласи да вечеря със Сиси и Каролайн. В неделя. Единствената й свободна вечер. Каролайн и Сиси седели в сепарето с кръстосани крака, бъркали питиетата си и изглеждали много елегантно. Каролайн говорела по мобилния си телефон.

— Работата ми налага да излизам всяка вечер — казала Сиси с отегчен глас. — Непрекъснато съм уморена.

Каролайн затворила телефона и погледнала към Кари.

— Канят ни на един купон. В центъра. С много манекени. Трябва да дойдеш и ти — рекла с тон, който предполагал точно обратното.

— Е, как са нещата? — попитала Кари. — Със Сам и…

— Всичко е наред — отговорила Каролайн.

Сиси запалила цигара и погледнала настрани.

— Сам разправяше на всички, че никога не е спал с Каролайн, макар хиляди хора да са ги виждали да го правят, и ние му изкарахме акъла.

— Разбрахме, че излизал с някакво момиче, което има разни болести, и аз му се обадих и казах: „Сам, моля те, обещай ми като на приятелка, че няма да спиш с нея“ — поясни Каролайн.

— После ги видяхме в едно заведение.

— Ние се бяхме изтупали, а те бяха по анцузи. Отидохме при тях, поискаха ни цигара, а ние рекохме: „Цигара ли? Моля ви! Вземете си от келнера.“

— Седнахме на съседната маса. Нарочно. Те се опитваха да ни заговорят, но Каролайн не се отлепяше от телефона. Аз се поинтересувах: „Сам, как е онова момиче, с което те видях миналата седмица?“

— Той беше ужасен. Изпратихме му съобщение, което гласеше: „Херпес симплекс 19.“

— Има ли такова нещо? — попитала Кари.

— Не — отвърнала Сиси. — Не схващаш ли!

— Схващам — казала Кари. Помълчала около минута, палейки много бавно цигарата си, а после попитала: — Какво ви става?

— Нищо — отговорила Сиси. — Интересувам се единствено от кариерата си. Като теб. Ти си моят кумир!

След което с Каролайн погледнали часовниците си и се спогледали.

— Извинявай — казала Сиси. — Чакат ни на купона.

През август Ню Йорк е съвсем различен град. Сякаш си в южноамериканска страна с корумпиран диктатор пияница, небивала инфлация, наркокартели, прашни пътища, запушени водопроводи — където нищо не се подобрява, дъждът никога не пада.

Повечето нюйоркчани не издържат психически на жегата. Обземат ги лоши мисли и лоши чувства. Те пък водят до лошо поведение, в което нюйоркчани са спецове. Стават потайни. Гадни. Партньори се разделят. Събират се хора, които не би трябвало да са заедно.