Кандис Бушнел - Сексът и градът

— Копнеех да те видя!

— Трябва да направим нещо заедно.

— Трябва да се виждаме по-често.

Кари говори с всички и не мрази никого. Поне веднъж няма чувството, че е ненавиждана.

Седи в ресторанта между Ра и импресариото му. От „Ню Йорк таймс“ непрекъснато ги снимат. Ра не говори много. Повече гледа, глади козята си брадичка и кима с глава. След вечеря двамата с Кари отиват у импресариото му, за да пушат. Какво друго да правят по това време на лятото, насред жегата? Цигарите са силни. Късно е. Ра и импресариото я изпращат до таксито.

— Намираме се в т.нар. зона — казва импресариото. Гледа я.

Кари си мисли, че всъщност разбира за какво говори жената, какво е „зоната“ и защо изведнъж са се озовали тук.

— Защо не дойдеш да живееш с нас в „зоната“? — пита Ра.

— Бих искала — отвръща тя сериозно, но същевременно си мисли, че трябва да се прибере.

Потегля към къщи, ала преди да пристигне, спира таксито.

Слиза и тръгва пеш. Продължава да мисли, че трябва да се прибере. В града е горещо. Тя се чувства силна. Като хищник. На няколко крачки пред нея върви жена. Облечена е в широка бяла риза, която е като знаме и я подлудява. Кари сякаш се превръща в помирисала кръв акула. Фантазира си как убива и изяжда жената. Това толкова й харесва, че чак я плаши.

Жената не подозира, че я дебнат. Крачи по тротоара в пълно неведение и с леко олюляваща се походка. Кари си представя как разкъсва със зъби бялата й мека плът. Сама си е виновна. Да вземе да поотслабне малко. Тя спира и си влиза в блока.

— Добър вечер, г-це Кари — поздравява я портиерът.

— Добър вечер, Карлос — отвръща.

— Всичко наред ли е?

— О, да, всичко е наред.

— Тогава лека нощ — пожелава й Карлос, като пъха глава през отворената врата на асансьора. Усмихва се.

— Лека нощ, Карлос — усмихва се в отговор Кари, разкривайки всичките си зъби.

Кофти е да си навън в жегата, но да си сам вкъщи, е още по-гадно.

Кити се размотава из големия апартамент на Пето авеню, в който живее с Хюбърт — 55-годишния си приятел актьор. Той прави повторен дебют. Снима филм в Италия с нашумял млад американски режисьор, а после ще отиде в Лос Анджелис за пилотен епизод на телевизионен сериал. След няколко дена тя заминава при него в Италия, след което двамата ще отлетят за Л. А. Кити си мисли: „Аз съм на 25 години. Твърде млада съм за това.“

В пет часа телефонът най-после иззвънява.

— Ало, Кити? — Мъжки глас.

— Даааа?

— Там ли е Хюбърт?

— Нееее.

— О, обажда се Даш.

— Даш? — пита леко объркана тя. Това е импресариото на Хюбърт. — Той е в Италия — добавя.

— Знам — отговаря Даш. — Поръча ми, като дойда в Ню Йорк, да ти звънна и да те изведа някъде. Притесняваше се, че може да си самотна.

— Разбирам — казва тя. Ясно й е, че Даш лъже, и е поласкана.

Срещат се в десет часа в „Бауъри“. Пристига и Станфорд Блач. Той е приятел на Даш. Всъщност с кого ли не е приятел!

— Станфорд — започва Даш. Обляга се назад. — Кажи някое ново заведение. Искам повереницата ми да изкара страхотна вечер. Струва ми се, че й е скучно.

Двамата се споглеждат.

— Аз обичам да ходя в „Блу ейнджъл“ — отговаря Станфорд. — Но пък моят вкус е по-особен.

— Да вървим — предлага Даш.

Клубът е някъде в Сохо. Влизат и се озовават в долнопробно заведение с шперплатова естрада за танцьорките.

— Това лято на мода са долнопробните заведения — пояснява Станфорд.

— О, моля те, аз ги обикалям от години — възразява Даш.

— Знам. Ти си способен, както говориш по телефона в колата си, да кажеш: „Бихте ли изчакали? Тъкмо ми правят «свирка» на «Палисейдс Паркуей» и всеки момент ще свърша“ — отвръща Станфорд.

— Само на бул. „Сънсет“ — поправя го Даш.

Сядат точно пред естрадата. След малко се появява една жена. Носи букет маргаритки, които сякаш е набрала от пукнатина в тротоара. Чисто гола е. Слаба, а с целулит.

— Нещо не е наред, щом такова слабо момиче има целулит — прошепва Кити в ухото на Даш.

Той я поглежда и й се усмихва снизходително. „Добре де, ще го понеса“, мисли си тя.

Жената взема боа от пера и започва да танцува. Къса листенцата на цветята. Цялата е потна. Ляга и се търкаля по мръсната естрада, а когато става, по тялото й са полепнали кокоши пера, назъбени листенца и пръст. После разтваря крака в лицето на Кити. Тя има чувството, че е доловила миризмата й, но си мисли: „Добре де, ще го преживея!“

Излизат две лесбийки. Подхващат номера си. Дребната стене. По-едрата започва да я души. Кити вижда изпъкналите вени по врата й. Не е трик. „Това е порноклуб!“, мисли си. Станфорд си поръчва още една чаша бяло вино.