Кандис Бушнел - Сексът и градът

Градът е нажежен. Температурата с дни наред не пада под 35 градуса. Народът е луднал.

В жегата не можеш да имаш вяра на никого, и особено на себе си.

В осем часа Кари е в леглото на Тузаря. Смята, че няма да се оправи. Всъщност е твърдо убедена, че няма да се оправи. Плаче истерично във възглавницата.

— Кари! Успокой се! Успокой се! — нарежда й Тузаря. Тя се търкулва по гръб, а лицето й е гротескна, петниста маска.

— Ще ти мине. Трябва да тръгвам на работа. Веднага. А ти ме задържаш.

— Няма ли да ми помогнеш? — пита Кари.

— Не — отговаря той, като пъха златните копчета в дупките на колосаните си ръкавели. — Трябва да си помогнеш сама. Измисли начин.

Кари се завива през глава и продължава да реве.

— Обади ми се след няколко часа — казва Тузаря и излиза. — Довиждане.

След две минути се връща.

— Забравих си табакерата — обяснява и я гледа, докато прекосява стаята. Тя е замлъкнала.

— Довиждане — казва Тузаря. — Довиждане. Довиждане.

Десети пореден ден на непосилна жега и влага.

Кари прекарва твърде много време с Тузаря. Той има климатик. Тя също, но нейният не работи. Двамата си измислят кратък ритуал. В жегата. Всяка вечер в 11 ч., ако не са излезли заедно, Тузаря й звъни.

— Как е при теб? — пита.

— Горещо — отговаря тя.

— И какво правиш?

— Потя се.

— Искаш ли да дойдеш да спиш тук? — пита пак той почти срамежливо.

— Да, защо не! — отвръща Кари. Прозява се.

След което се втурва из апартамента, профучава през вратата (покрай нощния портиер, който й хвърля мръснишки погледи) и скача в такси.

— О, здрастиии! — възкликва Тузаря, като й отваря — гол. Казва го почти сънливо, сякаш е изненадан от пристигането й.

Лягат си. Летерман или Лено. Тузаря има един чифт очила. Редуват се да гледат с тях.

— Мислиш ли да си смениш климатика? — пита той.

— Да — отговаря Кари.

— Новите струват към 150 долара.

— Знам. Каза ми.

— Просто невинаги може да спиш тук.

— Не се безпокой — уверява го тя. — Жегата не ме притеснява.

— Не искам да ти е горещо. У вас — отвръща Тузаря.

— Ако ме каниш просто от съжаление, по-добре недей — казва Кари. — Ще идвам само ако ти липсвам. Ако не можеш да спиш без мен.

— О, да, липсваш ми! Разбира се. Естествено, че ми липсваш — уверява я той. А след няколко секунди: — Имаш ли пари?

Кари го поглежда.

— Много — отвръща.

Горещото време ти действа особено. Разпускащо. Имаш чувството, че си полупиян. В горен Ийст Сайд хормоните на Нюбърт са се разлудували. Той копнее за бебе. През пролетта жена му Бел му заяви, че не иска да е бременна през лятото, защото няма да може да се покаже по бански. Сега пък твърди, че не може да забременее през лятото, защото не иска да й се гади в жегата. Нюбърт й напомня, че почти непрекъснато е на работа във високата си инвестиционна банка със стъклени зелени стени и климатик. Напразно.

А той по цял ден се разтакава по скъсани боксерки из апартамента им и чака агентът да позвъни с новини за романа му. Гледа телевизия. Прави си маникюр с тъпи инструменти. Звъни й по двайсет пъти. Тя винаги отговаря любезно:

— Здравей, Пуки.

— Какво ще кажеш да си купя пинсети на „Ревлон“ от неръждаема стомана с изтънени краища?

— Чудесна идея! — отвръща Бел.

Веднъж по време на горещниците й се налага да отиде на делова вечеря с клиенти. Японци. След много поклони и ръкостискания Бел и петимата мъже в тъмни костюми се отправят към „Сити краб“ 48 48 Морски ресторант на „Парк авеню“. — Б.пр. . Насред вечерята неочаквано се появява Нюбърт. Порядъчно пийнал. Облечен като за къмпинг. Решава да представи своя версия на популярен фолклорен танц. Натъпква джобовете на туристическите си шорти в цвят каки със салфетки. После, размахал две кърпи, прави няколко крачки напред и вдига високо крак, след това отстъпва и рита с другия назад. Добавя и два-три странични ритника, които, технически погледнато, липсват в оригиналния танц.

— О, това е съпругът ми — обяснява Бел на клиентите, сякаш случилото се е напълно в реда на нещата. — Много обича да се забавлява.

Нюбърт вади малък фотоапарат и започва да снима японците.

— Кажете „рангуста“ — подканя ги.

Кари е в новия ресторант „Льо Зу“ и вечеря с тумба бегли познати, сред които е и новото лице на „Ит“ — Ра. Вътре има към три маси, претъпкано е, а на тротоара чакат хора. Някой непрекъснато им изнася бутилки бяло вино. Скоро на улицата се заформя купон. Горещото време е в началото си и хората още са любезни: