Кандис Бушнел - Сексът и градът

— Колоездачи? За Бога, не! — възкликна Магда, писателката. — Представяш ли си как им вони чаталът. Не, благодаря. Толкова пъти са ме събаряли на улицата. Те са себични камикадзета. Ако правят секс така, както карат колело, благодаря. Скоростта не е най-важното.

— Жените не намират колоезденето за сексапилно — заяви Тад. — Смятат го за инфантилно. В даден момент решаваш, че не може цял живот да създаваш грешно впечатление за себе си.

В Манхатън почти няма жена, която да не е ходила на „поклонение“ при току-що „провинциализирала“ се своя приятелка и да не е съжалила. Всъщност повечето „пилигримки“ се завръщат в града или замаяни, или съсипани. Ето една такава история.

Джоли Бърнард беше импресарио на рок групи в „Интернашънал криейтив мениджмънт“. Преди пет години, когато не крачеше по земното кълбо в каубойските си ботуши и не се мотаеше с рок звезди, с които понякога спеше, тя живееше в Ню Йорк, в едностаен апартамент, обзаведен с черни кожени дивани и гигантска стереоуредба. Имаше дълга руса коса и стегнато телце с големи гърди. Като се прибереше, заварваше милион съобщения на телефонния си секретар, а когато вечер излизаше, в чантата си носеше пари и дрога. Минаваше за известна.

Но после стана нещо. Случи се недопустимото, което идва да покаже, че тези работи са непредвидими. Като навърши 35 години, Джоли се запозна с инвестиционен банкер от „Саломон бръдърс“ и преди да се усетим, омъжи се за него, забременя и двамата се преместиха в Гринидж.

— Нищо няма да се промени — успокои ни тя. — Пак непрекъснато ще сме заедно, ще ни идвате на гости, а през лятото ще си правим барбекю.

Ние казахме:

— Да, да, да.

Минаха две години. Чухме, че родила, после пак. Не можехме да запомним имената на децата й, нито пола им.

— Е, как е Джоли? — питах Миранда, която в един момент й беше първа приятелка.

— Не знам — отговаряше тя. — Когато й се обадя, все е заета. Чакала техника за пръскачките, хванала бавачката да пуши „трева“ в гладачницата или пък някое от децата пищяло.

— Ужасно! Просто ужасно! — казвахме, а после забравяхме.

Но преди месец се случи неизбежното. Пристигнаха малки бели покани с миниатюрни пурпурни цветчета по края, свикващи четири от градските приятелки на Джоли на даряване на булка в дома й. Събитието щеше да се състои в събота, в 13 ч. Както посочи Миранда, в най-неудобното време — последното, което би искала да правиш в събота следобед. Да се мъкнеш до Кънектикът.

— Джоли ми се примоли по телефона — обясни тя. — Каза, че държала да дойдат и някои от градските й приятелки, за да не бъдело толкова скучно.

— Смъртоносна целувка — заявих.

И така, четирите жени се уговориха да отидат — Миранда, 32 г., шеф на кабелна телевизия; Сара, 38 г., собственичка на фирма за връзки с обществеността; Кари, 34 г., нещо като журналистка; и Бел, 34 г., банкерка и единствената семейна в групата.

Разбира се, съботата се оказа най-прекрасният ден в годината засега. Слънчев, 21 градуса. Когато се срещнаха на „Гранд сентрал“ 36 36 Най-голямата жп гара в Ню Йорк. — Б.пр. , жените мигом започнаха да се оплакват, че в най-прекрасния ден от годината им се налага да се заврат в дома на Джоли, макар че, като типични градски жителки, си показваха носа навън само в най-краен случай.

Проблемите започнаха още във влака. Както винаги, Кари си беше легнала в 4 ч. сутринта, гонеше я ужасен махмурлук и все й се струваше, че ще повърне. Бел се скара с жената отпред, чието дете непрекъснато си подаваше главата над седалката и й се плезеше.

Тогава Сара издаде, че Джоли членувала в „Анонимни алкохолици“ и то от три месеца, — което значи, че на купона можеше да няма коктейли.

Кари и Миранда заявиха, че ще слязат още на следващата гара и ще се върнат в града, но Бел и Сара не ги пуснаха. Сара каза на Кари, че може би и тя трябва да се запише в „Анонимни алкохолици“.

Влакът спря на Олд Гринидж и четирите жени се натъпкаха на задната седалка на бяло-зелено такси.

— Защо го правим? — попита Сара.

— Защото трябва — отвърна Кари.

— Дано само да са си прибрали префърцунените градинарски инструменти — каза Миранда. — Видя ли ги, ще се разкрещя.

— А аз ще се разкрещя, ако видя деца.

— Погледнете! Трева. Дървета. Вдишайте аромата на прясно окосена ливада — рече Кари, която някак мистериозно бе започнала да се оправя. Другите й хвърлиха подозрителен поглед.