Кандис Бушнел - Сексът и градът

Рита и съгражданките й се спогледаха.

Кари се пльосна до нея и неволно я поля с водка.

— Много съжалявам — каза. — Днес съм толкова непохватна! Салфетка?

— Няма нищо — отговори Рита.

— Това е очарователно — продължи Кари. — Да разведеш семеен мъж! Аз не бих успяла. Накрая вероятно ще се сприятеля с жена му.

— За целта има курсове — добави иронично Сара.

— Да, но аз не искам да ходя на курс с неудачници — отвърна Кари.

— Познавам доста хора, които са ги посещавали. Много са полезни — възрази Бриджид.

— Кой ни беше любимият? — попита Рита. — По садомазохизъм. Как да бъдеш господарка.

— Само с камшик мога да задържа моя буден — каза Бриджид. — Семеен секс.

Люси се засмя дръзко.

Кари стана и се прозя:

— Някой знае ли къде е тоалетната?

Не отиде до тоалетна. Не беше и толкова пияна, колкото изглежда. Вместо това се качи на пръсти по застланите с ориенталска пътека стълби, мислейки си, че ако беше Джоли, вероятно щеше да знае какъв вид е пътеката, защото от такива неща се очакваше да разбира съпругата на богат банкер с къща в предградията.

Влезе в спалнята. Подът беше застлан с дебел бял килим, навсякъде имаше фотографии в сребристи рамки, някои — професионални снимки на Джоли по бански с преметнати през рамо дълги руси коси.

Кари се взира дълго в тях. Какво е да си Джоли? Как успя? Как намери мъж, който се влюби в теб и ти осигури всичко това? Тя беше на 34 години, но никога не беше й се случвало и беше твърде вероятно да не й се случи.

А точно с мечти за такъв живот бе израсла, вярвайки, че ще го получи само като пожелае. Но мъжете, които искаш, не искат брак или пък теб; а тези, които искат брак, са твърде скучни. Влезе в банята. От пода до тавана — черен мрамор. Биде. Може би провинциалните съпрузи, за разлика от мъжете в града, не правеха секс, ако жените им не бяха се подмили току-що. Кари едва не изпищя.

Видя цветна фотография на Джоли, 36х42 см, а ла Деми Мур, само по оскъден, разтворен отпред пеньоар, разкриващ грамадни гърди и огромен корем. Джоли гледаше гордо в обектива, положила ръка над пъпа си, който стърчеше напред като къс ствол. Кари пусна водата и слезе запъхтяна.

— Отваряме подаръците — смъмри я Бриджид.

Кари седна на стол до Миранда.

— Какво ти става? — попита тя.

— Снимка. В семейната баня. Виж я — отговори Кари.

— Извинете — каза Миранда и излезе.

— Какво правите? — поинтересува се Джоли.

— Нищо — отвърна Кари. Погледна бъдещата булка, която държеше чифт червени копринени пликчета, обрамчени с черна дантела. Всички се смеха. Както се прави в такива случаи.

— Какво ще кажете за снимката? — попита Миранда. Влакът ги полюшваше леко на връщане към града.

— Ако някога забременея — каза Бел, — девет месеца ще си седя вкъщи. Никого няма да виждам.

— На мен би ми допаднало — обади се замислено Сара, загледана през прозореца. — Те имат къщи, коли, бавачки. Животът им изглежда уреден. Завиждам им.

— И какво вършат по цял ден? Това бих искала да знам — заяви Миранда.

— Дори не правят секс — добави Кари. Тя мислеше за новото си гадже Тузаря. Засега всичко беше чудесно, но какво щеше да стане след година-две — ако издържаха толкова?

— Да знаете какво чух за Бриджид! — възкликна Бел. — Докато бяхте горе, Джоли ме привика в кухнята. „Дръж се добре с Бриджид — рече. — Тя току-що разбра, че мъжът й Тад има връзка с друга.“

„Другата“ била съседката й Сюзън. Двамата с Тад работели в града и цяла година пътували заедно до влака. Бриджид ги видяла една вечер в десет часа пияни в колата, която била паркирана в глуха уличка на края на булеварда. Тя разхождала кучето.

Отворила вратата и потупала Тад по голия задник.

— Уитън е болен от грип и иска да пожелае „лека нощ“ на татко си — рекла и си влязла вкъщи.

Цяла седмица не казала нищо, а Тад ставал все по-неспокоен и понякога й звънял по десет пъти на ден от службата. Когато се опитвал да повдигне въпроса, тя заговаряла за двете им деца. Накрая, в събота вечер, когато се наливал с маргарити на верандата, Бриджид му заявила:

— Пак съм бременна. В третия месец. Така че този път няма опасност да пометна. Не се ли радваш, скъпи?

После взела каната с маргарити и я изляла на главата му.

— Типично — промърмори Кари, която чистеше ноктите си с кибритена клечка.

— Добре че мога да имам доверие на мъжа си — рече Бел.

— Цялата треперя — каза Миранда. Влакът минаваше по мост и се приближаваше към града, който се извисяваше пред тях мрачен и кафяв. — Пие ми се нещо. Идвате ли?