Таксито спря пред бяла къща в колониален стил, чиято цена очевидно беше се покачила с дострояването на островръх покрив от етернитови плочи и балкони на втория етаж. Ливадата бе яркозелена, а дърветата, с които беше осеян дворът, бяха обградени с розови цветя.
— О, какво сладко кученце! — възкликна Кари за златистия ритрийвър, който се спусна с лай през ливадата. Но когато стигна до края на двора, отскочи назад, сякаш го дръпна невидимо въже.
Миранда запали син дънхил.
— Невидима електрическа ограда — поясни. — Навсякъде ги има. Бас държа, че скоро ще чуем за нея.
Четирите жени се спряха за малко на алеята, загледани в кучето, което седеше умирено насред двора, но храбро махаше с опашка.
— Може ли вече да се върнем в града? — попита Сара.
В дневната вече се бяха разположили половин дузина жени и кръстосали крака, крепяха чаши с кафе и чай на коленете си. На масата бяха подредени сандвичи с краставица и тортили със салта. Настрани стоеше — неотворена, недокосната — голяма бутилка бяло вино с „потни“ стени. Бъдещата булка Люси изглеждаше някак ужасена от пристигането на гражданките.
Последва взаимно представяне.
Жена на име Бриджид Чалмърс, от глава до пети в „Хермес“, пиеше нещо подобно на „Блъди Мери“.
— Закъснявате. Джоли помисли, че няма да дойдете — каза с онази сърдечна неприязън, която са способни да проявят една към друга само жените.
— Ами, такова е разписанието на влаковете — сви извинително рамене Сара.
— Извинете, познаваме ли се? — прошепна Миранда в ухото на Кари, което означаваше, че е обявила война на Бриджид.
— „Блъди Мери“ 37 37 „Кървавата Мери“ — прозвище на английската кралица Мери I (1553–1558), избила много протестанти. — Б.пр.
ли пиете? — попита Кари.
Бриджид се спогледа с една от жените.
— Всъщност „Върджин Мери“ 38 38 Дева Мария. — Б.пр.
— отговори. Посочи дискретно с очи към Джоли. — Дълго време ме интересуваше само това. Алкохолът и купоните. Но после, не знам, става ти скучно. Минаваш към по-важни неща.
— В момента за мен най-важна е водката — каза Кари и се хвана за главата. — Имам ужасен махмурлук. Ако не пийна малко водка…
— Райли! — извика една от жените на дивана, като се наклони напред, за да надникне в съседната стая. — Райли! Излез да си играеш навън.
Миранда се наведе към Кари:
— На кучето си ли говори, или на детето?
„Семеен секс“
После се обърна към Бриджид.
— Е, Бриджид — попита, — с какво точно се занимаваш?
Бриджид отвори уста и елегантно отхапа парченце тортила.
— Работя вкъщи. Имам консултантска фирма.
— Разбирам — кимна Миранда. — За какво?
— За компютри.
— Тя е кварталният ни Бил Гейтс — поясни жена на име Маргерит, която пиеше минерална вода във винена чаша. — Когато имаме компютърен проблем, обаждаме й се и тя го решава.
— Това е много важно при работата с компютри — каза Бел. — Те създават доста главоболия. Особено ако не ги ползваш всеки ден. — Усмихна се. — А ти, Маргерит? Имаш ли деца?
Маргерит се изчерви леко и погледна настрани.
— Едно! — отговори малко тъжно. — Едно прекрасно ангелче. Разбира се, вече не е малък. На осем години е, прави се на мъж. Пробваме за второ.
— Тя се опитва да забременее ин витро — обясни Джоли, после се обърна към всички: — Много се радвам, че родих своите рано.
За нещастие точно тогава от кухнята се появи Кари с голяма чаша водка, в която плаваха две кубчета лед.
— Като стана дума за хлапета — каза, — мъжът на Бел я кара да забременее, но тя не иска. Затова си взе от аптеката тест, който показва кога си в овулация. Аптекарката й пожелала успех, а Бел отговорила: „Не, не, не разбирате! Трябва ми да определя кога не бива да правя секс.“ Не е ли невероятна!
— Не мога да забременея през лятото — поясни Бел. — Как ще се покажа по бански!
Бриджид се върна на предишната тема.
— А ти с какво се занимаваш, Миранда? — попита. — В града живееш, нали?
— Всъщност съм изпълнителен директор на кабелна компания.
— Обожавам кабелната телевизия! — възкликна жена на име Рита, окичена с три тежки златни огърлици и с 12-каратов сапфирен годежен пръстен редом до инкрустирана със сапфири халка.
— Да — усмихна се мило Бел. — Миранда е нашият Бил Питман. Основателят на Ем Ти Ви, нали знаете?
— О, да, знам — отвърна Рита. — Мъжът ми работи в Си Би Ес. Ще му кажа, че сме се запознали, Миранда. Той със сигурност… Всъщност му бях секретарка. Докато не се разчу, че ходим. А той беше женен.
Читать дальше