Джефри Арчър - Търговецът

— Току-що беше с нас — огледа се Дафни.

— Май отиде за сандвичи — намеси се госпожица Роуч.

— Съвсем в неин стил — прихна Беки.

— Здравей, Пърси — поздрави Чарли. — Как е, как е?

— Не можем да се оплачем — закашля се Пърси. — А Беки се справи блестящо — допълни той точно когато госпожа Салмън се върна с огромна чиния, отрупана със сандвичи.

— Ако Беки е наследила здравия разум на майка си, госпожо Салмън — рече Дафни, докато избираше сандвич с краставица за Пърси, — ще се справя прекрасно и в реалния живот, защото, мен ако питате, след четвърт час няма да има и следа от сандвич. — За себе си избра сандвич с пушена сьомга. — Притесняваше ли се, когато се качи на сцената? — обърна се Дафни към своята приятелка.

— И още как! — призна си Беки. — Когато кралят ми нахлупи качулката, нозете ми направо се подкосиха. А после, когато се върнах на мястото си, видях, че Чарли плаче.

— Сторило ти се е — възропта мъжът й.

Беки не каза нищо, само го хвана под ръка.

— Лично на мен алената качулчица ми хареса много — включи се в разговора и Пърси. — Мисля, че ще предизвикам фурор, ако и аз си сложа такава на бала на Ловното дружество.

— Но преди да се издокараш с такава качулка, ще се наложи да поработиш доста, Пърси.

Всички се извърнаха да видят кой се намесва в разговора. Пърси сведе глава.

— Както винаги сте прав, Ваше Величество. Ала се опасявам, че никога няма да се добера до подобно отличие.

Кралят се усмихна и допълни:

— Бих казал, драги ми Пърси, че сте се отдалечили доста от обичайната си среда.

— Тук съм заради една приятелка на Дафни — поясни другият мъж.

— Дафни, миличка, радвам се да те видя — продължи кралят. — Още не съм имал възможност да ти честитя годежа.

— Тъкмо вчера получих мило писъмце от кралицата, Ваше Величество. За нас е чест, че и двамата ще присъствате на венчавката.

— Да, огромна чест — потвърди Пърси. — Разрешете да ви представя госпожа Тръмпър, която днес получи научна степен. — Беки за втори път се ръкува с краля. — Това е нейният съпруг, господин Чарлс Тръмпър, и майка й — госпожа Салмън, а това е леля й — госпожица Роуч.

Кралят се здрависа и с четиримата и рече:

— Браво на вас, госпожо Тръмпър. Наистина се надявам да използвате познанията си за някое благородно начинание.

— Постъпвам на работа в „Сотби“, Ваше Величество. Ще започна като стажантка в отдела за изящни изкуства.

— Чудесно, чудесно! Мога само да ви пожелая по-нататъшни успехи, госпожо Тръмпър. Ще чакам с нетърпение да се видим на венчавката, Пърси, ако не и по-рано.

Кралят кимна и се отправи към друга групичка.

— Много свестен човек — отбеляза Пърси. — Страшно мило, че дойде да ни поздрави.

— Нямах представа, че познаваш… — подхвана Беки.

— Да ти призная — прекъсна я той, — моят прапрапрапрадядо се е опитал да убие неговия прапрапрапрадядо и ако беше успял, сега може би щяхме да бъдем с разменени места. Въпреки това той винаги е проявявал разбиране.

— И какво се е случило с твоя прапрапрапрадядо? — полюбопитства Чарли.

— Бил е изселен — обясни другият мъж. — И мен ако питате, с основание. Инак е щял да посегне повторно.

— Майко мила! — засмя се Беки.

— Какво има? — попита Чарли.

— Току-що се сетих кой е прапрапрапрадядото на Пърси.

Дафни така и не успя да се види преди венчавката с Беки — беше толкова погълната от последните приготовления, че не й оставаше нито миг свободен. Все пак на прием у лейди Сенам на Онзлоу Скуеър срещна съвсем случайно подполковника и жена му и се поинтересува какво ново-старо на Челси Терас. Подполковникът й съобщи sotto voce 27 27 Под сурдинка (ит.). — Б.пр. , че Чарли е изтеглил от банката доста голям заем, „въпреки че се е разплатил до последното пени с другите си кредитори“. Дафни се усмихна, припомнила си, че в съвсем свой стил Чарли й е изплатил доста месеци преди крайния срок последната вноска от парите, които му е отпуснала.

— Току-що научих, че е хвърлил око на поредния магазин — допълни военният.

— Този път на кой?

— На хлебарницата — номер сто четирийсет и пет.

— Бащата на Беки е бил хлебар — отбеляза младата жена.

— Сигурни ли са, че ще успеят да го купят?

— Според мен да, макар и да се опасявам, че този път на Чарли ще му се наложи да се поизръси доста над пазарната цена.

— Защо?

— Хлебарницата се пада точно до магазина за плодове и зеленчуци и господин Ренолдс си дава прекрасно сметка, че Чарли много държи да я купи. Чарли обаче го е примамил с предложение той да остане управител на фурната и да получава дял от печалбата.