Не получихме от него нито едно писмо, понеже татко не знаеше да пише, но всички в Ийст Енд бяха наясно, че докато не видиш кафяв плик, който ти пъхат направо под вратата, членът на семейството, заминал на война, още е жив и здрав.
От време на време господин Салмън ми четеше сутрешния вестник, но нито веднъж не откри да се споменава за Кралския стрелкови полк и аз така и не знаех какво е станало с баща ми. Молех се само да не се е озовал на онова място — Ипр, където, както предупреждаваше вестникът, имало много жертви.
Оная година посрещнахме Коледа без особена радост, защото въпреки обещанията на офицера татко така и не се прибра.
На втория ден от празниците Сал отиде на работа в кафенето на Комършъл Роуд, където беше келнерка, Грейс имаше дежурство в Лондонската болница, а Кити продължи да се мотае из къщи и да надзърта в подаръците, за да види кой какво е получил, и накрая си легна. Където и да се хванеше на работа, не успяваше да се задържи повече от седмица, но колкото и да е странно, беше облечена най-добре от всички. Това, предполагам, се обясняваше с върволицата от ухажори, готови да похарчат за нея и последното си пени, преди да заминат на фронта. Умът ми не го побираше какво щеше да им каже, ако всички вземеха да се върнат в един ден.
Случваше се Кити сама да предложи да поработи час-два на сергията, но щом се видеше с малко пари, бързаше да изчезне.
— Не бих я описал като „актив“ — подсмихваше се дядо.
Аз обаче не роптаех.
Бях на шестнайсет години, живеех като волна птичка и по онова време единственото, за което се притеснявах, бе кога ще успея да си купя своя си сергия.
Господин Салмън ми съобщи, че на Олд Кент Роуд имало доста хубави сергии за продан, понеже мнозина младежи били мобилизирани и отивали да се сражават за краля и за родината. Според него точно сега бил моментът да се спазаря изгодно. Благодарих на фурнаджията и го помолих да не казва на дядо какво съм наумил, понеже исках да „се спазаря“ още преди да е разбрал.
Следващата събота сутринта помолих дядо да ме пусне за час-два.
— Да не си си намерил гадже? Надявам се все пак да не си се пропил.
— Нито гадже съм си намерил, нито съм се пропил — усмихнах се аз. — Но ти обещавам, дядо, че ако се случи, ти ще научиш пръв.
Вдигнах ръка към шапката си и се отправих към Олд Кент Роуд.
Прекосих Темза по моста Тауър и продължих на юг — навлязох в квартали, където дотогава не бях и стъпвал, и когато стигнах конкурентното тържище, направо не повярвах на очите си. Никога не бях виждал толкова много сергии на едно място. Бяха подредени в дълги-предълги редици. Имаше всякакви: тесни, широки, ниски, боядисани във всички цветове на дъгата, върху някои се мъдреха имената на стари родове от Ийст Енд. Цял час оглеждах обявените за продан сергии, но единствената, при която се върнах няколко пъти, беше със синьо-златист надпис отстрани: „Най-голямата сергия на света“.
Жената, която продаваше великолепната вещ, разказа, че сергията била правена само преди месец и че баща й, убит от германците, се бил изръсил с цели три лири стерлинги: тя нямало за нищо на света да я даде за по-малко.
Впуснах се да й обяснявам, че разполагам само с две лири стерлинги, но ще изплатя останалите пари най-много до половин година.
— Не се знае дали след половин година някой от нас ще бъде жив — тросна се жената и поклати глава с вид на човек, който се е наслушал на такива приказки.
— Тогава ще ви платя две лири стерлинги и шест пенса, а като залог ще добавя сергията на дядо ми — отсякох аз, без много-много да му мисля.
— И кой е дядо ти?
— Чарли Тръмпър — оповестих гордо, макар че, да ви призная, хич и не очаквах жената да е чувала някога за него.
— Не думай! Чарли Тръмпър ти е дядо!
— И какво от това? — подметнах предизвикателно.
— В такъв случай двете лири стерлинги и шестте пенса са предостатъчни засега — каза жената. — Но се постарай до Коледа да се разплатиш.
Така за пръв път осъзнах какво е да се ползваш с добро име. Връчих на жената всичките си спестявания и обещах до края на годината да й броя останалите деветнайсет шилинга и шест пенса 6 6 До 1971 г. една лира стерлинга се е равнявала на 20 шилинга, а един шилинг — на 12 пенса. — Б.пр.
.
Скрепихме сделката с ръкостискане, след което хванах ръчките на сергията на колелца и я затиках през моста обратно към Уайтчапъл Роуд. Още щом зърнаха прелестната вещ, Сал и Кити заподскачаха от радост и дори ми помогнаха да напиша отстрани: „Чарли Тръмпър, честен търговец от 1823 г.“.
Читать дальше