Джефри Арчър - Търговецът

— Знаеш ли, наистина съм убедена, че си девствен — рече Джаки, когато накрая той отвори очи.

— Не — поправи я Даниъл. — Бях девствен.

— Опасявам се, че още си — възрази момичето. — Строго погледнато де. Но ти не се притеснявай — обещавам ти до сутринта да наваксаме. А, да, другия път може да участваш и ти, Дан.

Следващите три дни Даниъл почти не стана от леглото, където премина обучението на второкурсничката от Университета в Пърт. На втората сутрин вече бе открил колко красиво може да бъде женското тяло. На третата вечер Джаки простена тихо, от което той разбра, че може и да не е завършил курса, но вече не е и пълен новак.

Натъжи се, когато момичето му каза, че е време да се връща в Пърт. Джаки метна за последно раницата на рамо, после Даниъл я изпрати на гарата и загледа от перона как влакът потегля към Западна Австралия.

— Ще те потърся, Дан, ако някога дойда в Кеймбридж — бяха последните думи, които чу от Джаки.

— Надявам се наистина да дойдеш — отвърна той, убеден, че доста от преподавателите в „Тринити“ само ще спечелят, ако преминат неколкодневен курс на обучение при Джаки.

В четвъртък сутринта, както му бяха казали, отиде отново в Имиграционната служба и след още един час висене на неизбежната опашка връчи квитанцията на служителя, който беше облечен в същата риза и пак се беше отпуснал върху гишето.

— А, да, спомням си, Гай Трентам. Само няколко минути след като си тръгна, му открих данните — обясни мъжът. — Жалко, че не дойде по-рано.

— Мога само да съм ви признателен.

— Да си ми признателен ли, за какво? — учуди се чиновникът и го изгледа подозрително.

Даниъл взе зеленото картонче, което мъжът му подаде.

— За три от най-щастливите дни в живота ми.

— За какво говориш, моето момче? — ахна чиновникът, но Даниъл вече се бе отдалечил и не го чу.

Седна на стъпалата пред високата сграда в колониален стил и се взря в официалния документ. Както се беше опасявал, той не му разкри почти нищо:

Име: Гай Трентам

(вписан като имигрант на 18. XI. 1922 г.)

Занятие: търговец на земеделски парцели

Адрес: Сидни

Манли Драйв №117

Даниъл откри бързо върху картата, оставена му от Джаки, къде точно се намира Манли Драйв и взе автобуса за Северен Сидни, където слезе в предградие с много дървета и с изглед към пристанището. Макар и доста големи, къщите имаха запуснат вид и оставиха у младежа впечатлението, че навремето кварталът очевидно е бил много моден.

Той натисна звънеца на къща, която преди доста години може би е била хотел, отвори му младеж по къси панталони и потник. Даниъл бе на път да приеме, че това е нещо като национална носия.

— Знам, било е отдавна — подхвана той, — но се опитвам да науча нещо за човек, който може би е живял тук през 1922 година.

— Доста преди мен — отвърна весело младежът. — Елате да поговорите с леля Силвия, тя сигурно ще ви помогне.

Домакинът поведе Даниъл през антрето — влязоха в дневна, която очевидно не бе разтребвана от доста време, откъдето отидоха на терасата, вероятно преди години боядисана в бяло. На люлеещия се стол седеше жена към петдесетте, беше с боядисана коса и толкова силен грим, че на Даниъл му бе невъзможно да определи възрастта й. Тя продължи да се люлее със затворени очи на стола и да се припича на сутрешното слънце.

— Извинявайте, че ви безпокоя…

— Не спя — рече жената и изгледа подозрително натрапника. — Ти пък кой си? Изглеждаш ми познат.

— Казвам се Даниъл Тръмпър — подхвана младежът. — Опитвам се да науча нещо за един човек, който по всяка вероятност е отседнал при вас през 1922 година.

Жената прихна.

— Преди двайсет и пет години! Доста голям оптимист си.

— Казва се Гай Трентам.

Тя изправи рязко гръб и се втренчи в Даниъл.

— Ти си му син, нали? — Младежът се вцепени. — И на сто години да стана, няма да го забравя онзи негодник, само как умееше да омайва със сладки приказки!

Той вече не можеше да отрича истината дори пред самия себе си.

— За какво си се домъкнал след толкова години, за да му платиш борчовете ли?

— Аз такова… — подхвана Даниъл.

— Духна, без да е платил наема за близо година. Вечно пишеше на майка си в Англия, врънкаше й пари, но аз така и не ги видях. Тоя мръсник си въобразяваше, че щом спи с мен, може да мине метър, до гроб ще го помня, особено след онова, което му се случи.

— Значи знаете къде е отишъл, след като си е тръгнал оттук?

Жената се подвоуми. Извърна се и погледна през прозореца, а Даниъл продължи да чака.