Кандис Бушнел: Дневниците на Кари Брадшоу

— Какво би трябвало да означава това? — обръщам се аз към тази нова Мишка. — Да не би напоследък да си срещнала някой изненадващ тип?

— Само един.

Правило номер четири : най-добрите приятелки също могат да бъдат пълни с изненади.

— Брадли! — изрича тя, а след кратка пауза допълва: — Имам си гадже!

Каквоооо! Толкова съм шокирана, че не зная какво да кажа. Та Мишката никога досега не е имала гадже! Тя дори не е ходила на истинска среща!

— Доста е елегантен — изрича тя.

— Елегантен ли? Какво ще рече това? — изграквам аз. — Кой, за бога, е той? Държа да знам всичко за този елегантен тип!

Мишката се изкисква, което изобщо не е в неин стил. После изтърсва:

— Запознах се с него това лято. На лагера.

— Аха!

Чувствам се едновременно слисана и обидена, че досега не съм чувала нищо за това мистериозно гадже на Мишката, но като че ли сега вече всичко се връзва. С нея никога не сме успявали да се засечем през ваканцията, защото тя всяка година ходи в някакъв специален правителствен лагер в столицата Вашингтон.

И изведнъж осъзнавам, че се радвам за нея. Извънредно много се радвам. Скачам и я прегръщам, и започвам да подскачам като хлапе в утрото на Коледа. Нямам представа защо го приемам като нещо толкова важно. Все пак става въпрос за някакво идиотско гадже. Но, от друга страна…

— Как се казва? — изписквам.

— Дани. — Извръща очи и се усмихва замечтано, сякаш гледа някакъв таен филм в главата си. — От Вашингтон е. Пушихме заедно трева и…

— Чакай малко! — вдигам предупредително ръка. — Трева ли?

— Сестра ми Кармен ме светна за нея. Каза, че много отпускала преди секс.

Кармен е с три години по-голяма от Мишката и е най-благопристойното момиче, което познавам. Дори през лятото ходи с чорапогащник.

— И какво общо има Кармен с теб и Дани? Кармен пуши трева? Кармен прави секс?

— Слушай какво, Брадли, дори и на умните хора им се случва да правят секс!

— Което ще рече какво? Че и ние би трябвало да правим секс, така ли?

— Говори само за себе си!

Ха! Издърпвам учебника на Мишката изпод ръцете й и го затварям с трясък.

— Слушай, Мишке! Какви ми ги приказваш, за бога?! Да не би и ти да си правила секс?

— Аха — кимва небрежно тя, сякаш нищо особено не се е случило.

— И как така ти си правила секс, а аз не съм? Нали трябваше да си задръстена?! Нали се предполагаше, че ти ще измислиш лекарство против рак, а няма да се въргаляш на задната седалка на някаква скапана кола сред димни кълба от марихуана?

— Правихме го в мазето на родителите му — отбелязва спокойно Мишката и си прибира обратно учебника.

— Ти сериозно, а? — Опитвам си да си представя Мишката гола на нечий момчешки диван във влажно мазе, обаче някак си не ми се получава. — И как беше?

— Кое, мазето ли?

— Сексът, разбира се! — едва не се разпищявам аз в усилията си да върна Мишката на земята.

— О, това ли? Ами, беше добре. Всъщност дори забавно. Но е едно от онези неща, върху които трябва да се поработи. Не можеш просто ей така, изведнъж, да започнеш да го правиш. Налага се да експериментираш!

— Каквоооо? — Присвивам подозрително очи. Не съм много сигурна как точно трябва да приема тази новина. През цялото лято докато се потях да пиша онзи тъп разказ, за да вляза в онази още по-тъпа програма, Мишката е изгубвала девствеността си! — Ама как изобщо се сети какво трябва да правиш?

— Четох една книга. Сестра ми ме посъветва, че всеки трябва да прочете някакъв наръчник по въпроса, преди да започне да го прави, за да знае какво да очаква. Иначе може да се окаже огромно разочарование.

Присвивам очи, като добавям към мислената си картина на Мишката и онзи тип Дани в мазето на неговите и наръчник по секс.

— И смяташ ли, че ще… продължиш?

— О, да! — отсича Мишката. — Той отива в Йейл, точно като мен. — Усмихва се и се връща към учебника си по математика, сякаш всичко вече е казано.

— Хмммм.

Скръствам ръце пред гърди. Но като че ли всичко се връзва. Мишката е толкова организиран човек, че сигурно вече е планирала романтичния си живот до осемнайсетата си година.

А аз нищо не съм планирала.

— Нямам представа как ще изтикам тази учебна година! — въздъхва Маги. Изважда от джоба си пакет цигари, който е откраднала от майка си, и запалва една.

— Ъхъ — промърморвам неопределено. Все още съм шокирана от новината, че Мишката прави секс. Ами ако всички около мен правят секс?

Идиотска работа. Разсеяно грабвам един брой на нашия училищен клюкарник „Нътмег“. Водещото заглавие пищи неистово: „КИСЕЛО МЛЯКО В СТОЛА!“ Голяма новина, няма що. Свивам презрително устни и бутвам вестника настрани. С изключение на шепата хлапета, които работят по списването на този боклук, никой друг не го чете. Обаче някой го е оставил на старата масичка за пикник пред праисторическата плевня, която се намира точно до оградата на училищния двор. Масичката си стои тук, откакто се помня, надраскана с инициали на влюбени, години на завършване на гимназията и разнообразни мисли по повод гимназия „Касълбъри“, като например: „Касълбъри е гадна работа.“ Даскалите никога не се осмеляват да припарят тук, така че мястото се е утвърдило като неофициална зона за пушене.