Кандис Бушнел: Дневниците на Кари Брадшоу

Но по някаква неизвестна причина днес очевидно е решила да забрави за принципите си, защото когато ме вижда, възкликва:

— Хей, здрасти!

Сякаш сме си все така най-добри приятелки.

— Здрасти! — отвръщам с равностойна доза фалшив ентусиазъм.

Джен С. само ми кимва и двете започват да вадят от чантите си червила и сенки за очи. Веднъж дочух Джен С. как казва на друго момиче, че ако държиш да сваляш гаджета, трябва да си имаш „запазена марка“ — нещо, което винаги носиш и което те прави незабравима. Лично за нея това очевидно е нечовешки дебелата тъмносиня очна линия върху клепачите. Смахната история! Та сега тя се привежда по-близо до огледалото, за да се увери, че очната й линия е в безупречно състояние, а междувременно Джен П. се обръща към мен и заявява:

— Познай кой се е върнал в гимназия „Касълбъри“!

— Кой?

— Себастиан Кид!

— Сериооооозно? — Поглеждам към огледалото и потърквам око, като се преструвам, че нещо ми е влязло в него.

— Решила съм да го сваля! — отсича тя със завидна самоувереност. — От онова, което вече разбрах за него, той ще бъде идеалното гадже за мен!

— И от къде на къде ще искаш да сваляш някого, когото изобщо не познаваш? — питам невинно.

— Просто така. Без причина — свива рамене тя.

Усмихвам се. Има си тя причина, и то каква! Обаче тази причина няма нищо общо с човека Себастиан Кид.

— Маги? — обаждам се аз.

Маги мълчи. Тя мрази двете Джен и знам, че няма да излезе, докато те не се изнесат от тоалетната.

— Най-готините момчета в историята на гимназия „Касълбъри“! — изрича тържествено Джен С., сякаш повежда мажоретките.

— Джими Уоткинс!

— Ранди Сандлър!

— Боби Мартин!

Джими Уоткинс, Ранди Сандлър и Боби Мартин играеха във футболния отбор, когато ние бяхме във втори курс на гимназията. И всички до един завършиха преди най-малко две години. „На кого му пука за тях?!“ — идва ми да извикам, но си мълча.

— Себастиан Кид! — провиква се Джен С.

— Автоматично в Залата на славата! Нали, Кари?

— Кой? — правя се аз на отнесена, за да ги ядосам.

— Себастиан Кид, разбира се! — изрича Джен П., след което двечките се изнизват през вратата.

Тъкмо си мисля колко са фалшиви, когато откъм крайната кабинка чувам въздишката на Маги, а после:

— Отидоха ли си?

— Аха.

— Слава богу! — Маги излиза и се запътва към огледалото. Удря си един гребен и отбелязва: — Направо не мога да повярвам, че Джен П. си въобразява, че ще може да свали Себастиан Кид! Това момиче е изгубило всякаква връзка с реалността! А ти какво щеше да ми казваш, между другото?

— А, нищо! — махвам с ръка, давайки си сметка, че започва да ми писва да слушам за Себастиан. Ако още някой спомене името му, ще се гръмна!

— Каква беше тази работа със Себастиан Кид? — само след няколко минути пита Мишката. Вече сме в библиотеката и полагаме усилия да учим.

— Каква работа? — Повдигам едно уравнение с жълт текстмаркер, като си мисля колко безсмислена е тази работа с повдигането на текстове. Създава ти илюзията, че учиш, но всъщност единственото, на което се учиш, е как да използваш текстмаркер.

— Намигна ти. В часа по математика.

— Така ли?

— Брадли! — провиква се невярващо Мишката. — Само не ми казвай, че не си го забелязала!

— А ти откъде знаеш, че е намигал точно на мен? Може пък да е намигал просто така, на стената!

— А откъде знаем, че безкрайността съществува, а? Всичко е само теория. А моята теория гласи, че ти го харесваш!

Внезапно усещам онази гадна буца в гърлото ми, която изисква драматично изкашляне, за да си замине. Обаче всичко е напразно. Мишката като че ли чете мислите ми.

— Мисля, че трябва да излезеш с него! — отсича безапелационно тя. — Смятам, че е перфектен за твое гадже! Защото е и красив, и умен!

— И всички момичета в даскало са луднали по него. Включително Джен П.

— Е, и?! Ти също си красива и умна! Защо пък да не излезеш с него?!

Правило номер три : най-добрите приятелки винаги смятат, че ти заслужаваш най-готиния тип на света, нищо че въпросният готиняга си няма никаква представа за твоето съществувание.

— Защото може пък да харесва само мажоретки, а?

— Грешна дедукция, Брадли! Не разполагаш с никакви факти. — А после, не щеш ли, се размечтава, подпира брадичка върху ръката си и промърморва: — Понякога момчетата са пълни с изненади!

Тази мечтателност изобщо не е в стила на Мишката. Тя си има множество приятели от мъжки пол, но винаги подхожда към тях прекалено практично, за да си позволи да хлътне по някого.