Кандис Бушнел: Дневниците на Кари Брадшоу

По едно време към нас се присъединява Мишката и двамата с Уолт започват да си говорят за латински — предмет, по който и двамата са по-добри от мен. А след това се появява и Маги. Маги и Мишката се разбират донякъде, обаче Мишката твърди, че не желае да се сближава твърде с нея, защото била прекалено емоционална. Според мен прекомерната емоционалност е интересно качество и разсейва хората от личните им проблеми. И в доказателство на това Маги всеки момент ще избухне в сълзи.

— Току-що бях привикана в кабинета на психоложката! Отново! Твърди, че пуловерът ми бил твърде перверзен!

— Възмутително! — припявам аз.

— Кажете сега, не смятате ли, че тази жена нарочно ми е взела мерника? — пита, като се настанява между Уолт и Мишката. — Заявих й, че в тази гимназия няма униформи и тя няма никакво право да ми казва какво да облека!

Мишката улавя погледа ми и се подхилва. Вероятно си спомня същото, което си спомням и аз — оня път, когато Маги я върнаха от сбирката на момичетата скаути, защото униформата й беше прекалено къса. Добре де, тогава бяхме на седем, но когато човек живее цяла вечност все в едно и също малко градче, помни подобни неща.

— А тя какво ти отвърна? — питам.

— Каза, че този път нямало да ме върне у дома, но ако пак ме видела с този пуловер, щяла да ме отстрани от занятия!

— Ама че кучка!

— Как може да ме дискриминира така заради един пуловер?!

— Може би трябва да изпратим подписка срещу нея до училищното настоятелство. Да поискаме да я уволнят — обажда се Мишката.

Сигурна съм, че не искаше да прозвучи саркастично, обаче си прозвуча точно така. И, както и можеше да се очаква, Маги избухва в сълзи и се втурва по посока на момичешката тоалетна.

Уолт ни оглежда последователно, след което заявява:

— И сега коя от вас, кучки, ще отиде при нея?

— Хей, ама аз какво казах! — изписква с невинен гласец Мишката.

— Нищо — въздъхва той. — И без това тези кризи са си през ден.

— Аз ще отида. — Отхапвам от ябълката си и хуквам след нея, като се стрелвам като фурия през летящите врати на стола.

И налитам директно на Себастиан Кид.

— Опа! — възкликва той. — Къде е пожарът?

— Извинявай — промърморвам и автоматично някаква невидима сила ме запраща назад във времето, когато бях само на дванайсет.

— Нали това е столът? — пита той, като сочи към летящите врати. Надниква през прозорчето и допълва: — Изглежда отвратително. Няма ли друго място извън кампуса, където човек може да похапне?

Извън кампуса ли? И откога гимназия „Касълбъри“ се сдоби с кампус? И той да не би да ме кани на обяд? Не, абсурд! Не и мен! Но пък много е вероятно да не помни, че вече сме се срещали.

— Нагоре по улицата продават хамбургери. Но дотам ще ти трябва кола.

— Имам си — отговаря той.

А после просто си стоим и се гледаме. Усещам, че покрай нас минават разни хора, но не ги виждам.

— Окей. Благодаря за информацията — казва накрая.

— Няма проблеми — кимвам и едва сега си спомням, че се бях запътила да спасявам Маги.

— До скоро! — махва той и се отдалечава.

Правило номер едно : защо винаги става така, че единствения път, в който някой готин пич те заговаря, приятелката ти е в криза?

Втурвам се в тоалетната и се провиквам:

— Маги, няма да повярваш какво стана! — Надниквам под вратите и зървам обувките й в кабинката в дъното. — Маги?

— Чувствам се ужасно унизена! — извива жално тя.

Правило номер две : унизените най-добри приятелки винаги имат предимство пред готините пичове.

— Маги, не трябва да позволяваш думите на хората да те разстройват толкова много! — Знам, че не й помагам особено, но баща ми повтаря това толкова често, че сега това е единственото, което мога да се сетя на прима виста.

— И как се прави това?

— Като възприемаш всички около теб като смешници. Хайде, Маги! Нали знаеш, че гимназията по принцип си е пълен абсурд?! След по-малко от година вече ще сме забравили, че сме били тук, и никога повече няма да видиш тези хора!

— Трябва ми една цигара! — простенва приятелката ми.

Вратата се отваря и в тоалетната връхлитат двете Джен.

Джен С. и Джен П. са мажоретки и част от групата на фешъните. Джен С. има права тъмна коса и изглежда като глупава сладурана. А Джен П. някога ми беше приятелка, в трети клас. Беше си съвсем свястна, докато не влязохме в гимназията и тя не реши да започне да се катери по социалната стълбица. Посвети две години на уроци по гимнастика, за да стане мажоретка, и дори по едно време ходеше с най-добрия приятел на Томи Брустър, който прилича в устата на кон. Сега не знам дали да я съжалявам, или да й се възхищавам за отчаяната решимост, с която гони мечтите си. Миналата година усилията й най-сетне се увенчаха с успех и тя бе официално приета в групата на фешъните, което ще рече, че оттогава почти не ме забелязва.