Кандис Бушнел - Лятото и градът

— Да, разбира се, Глен. — Размахва странно ръка. — Сенчъри Клуб е идеален. Само дето не виждам защо цветята трябва да бъдат подредени във формата на бейзболни топки… Да, знам, че такова е желанието на Чарли, но винаги съм смятала, че сватбата би трябвало да бъде ден на булката… Да, естествено… Съжалявам, Глен, обаче имам среща. Налага се да затварям — завършва с все по-нарастващо раздразнение. — Ще ти звънна по-късно. Обещавам.

Подбелва очи, трясва слушалката на телефона и тръсва глава.

— Майката на Чарли — пояснява. — Сгодени сме от някакви си две минути, а тя вече ме подлудява. Ако някога се оженя повторно, ще пропусна годежа и ще отида директно в градския съвет. В мига, в който се сгодиш, ставаш публична собственост.

— Но така не би могла да имаш този пръстен — изричам неловко, изпълнена с неочаквано страхопочитание пред Саманта, нейния офис и бляскавия й живот.

— Е, може би си права — съгласява се тя. — Сега само да можех да намеря някого, на когото да отдам под наем апартамента си…

— Няма ли да се местиш у Чарли?

— Господи, ама ти наистина си пиле голишарче! — разсмива се тя. — Когато разполагаш с апартамент като моя, с фиксиран наем, който при това е само двеста двайсет и пет долара на месец, никога не трябва да се отказваш от него!

— Защо?

— Защото недвижимите имоти в този град са истински кошмар. А нищо чудно и някой ден пак да ми потрябва. Искам да кажа, ако нещата с Чарли не потръгнат. Не казвам, че непременно няма да потръгнат, но с мъжете в Ню Йорк човек никога не знае. Разглезени са. Те са като деца в сладкарница. Но ако сделката се окаже добра… е, би било глупаво да се откажеш от нея.

— Като Чарли ли? — питам, чудейки се дали и той може да се определи като сделка.

Саманта се усмихва и отбелязва:

— Учиш се бързо, Пиленце. Да, ако трябва да бъдем честни, Чарли е много добра сделка. Нищо, че е маниак на тема бейзбол. Някога е искал да бъде бейзболист, но баща му, естествено, не му позволил.

Кимвам окуражително. На Саманта очевидно й се говори с някого, а аз съм като гъба — готова съм да попия всичко, което някой каже.

— Баща му ли?

— Алън Тиър.

Когато я поглеждам безизразно, тя допълва:

— Фамилията Тиър, не си ли ги чувала? Магнати. Занимават се с недвижими имоти? — Поклаща глава, очевидно причислила ме към групата на безнадеждните случаи. — Та Чарли е най-големият им син. Баща му очаква от него да поеме бизнеса.

— Разбирам.

— Пък е и крайно време. Знаеш как е с мъжете — допълва, като че ли в мое лице вижда експерт по противоположния пол. — Ако един мъж не ти направи предложение за брак най-много след две години, или най-малкото — ако не те покани да живееш с него, никога няма да го направи. А ако не го направи, това означава, че единственото му желание е да се забавлява. — Скръства ръце пред гърди и вдига крака върху бюрото. — Аз също нямам нищо против да се забавлявам, но разликата между мен и Чарли е в това, че часовникът ми тиктака. А неговият — не.

Часовник? Тиктакане? Нямам никаква представа какви ги приказва, но продължавам да я слушам внимателно и да кимам така, сякаш всичко разбирам.

— Той може и да си няма план-график за живота, обаче аз имам — отсича, вдига ръце и започва да отброява на пръсти. — Омъжена до двайсет и пет. Ъглов офис до трийсет. И някъде между тях — деца! Затова, когато излезе онази статия за ергените, аз реших, че е крайно време да направя нещо с Чарли. Да ускоря нещата, така да се каже.

Разбутва списанията по бюрото си и изважда опърпан брой на „Ню Йорк мегазин“.

— Ето! — отваря и ми показва. Заглавието гласи: „Най-желаните ергени на Ню Йорк.“ Над него се вижда снимка на няколко мъже, седнали на пейка на стадион, подобно на спортен отбор в училищен годишник. — Това е Чарли — посочва към мъж, чието лице е частично скрито от бейзболна шапка. — Казах му да не си слага тази тъпа шапка, обаче той не ме слуша!

— Тези неща имат ли вече значение? — питам. — Имам предвид дебютантки и желани ергени и други подобни?

— Ама ти наистина си много наивна, хлапе! — разсмива се Саманта. — Разбира се, че имат! Де да можеше да нямат обаче!

— Ами…

— Затова скъсах с него.

Усмихвам се многозначително и отбелязвам:

— Обаче си искала да бъдеш с него и…

— Всичко се свежда до това да накараш мъжа да разбере, че иска да бъде точно с теб ! — изрича тя, сваля рязко крака от бюрото, става и идва от моята страна. Аз се изпъвам на стола, защото си давам сметка, че всеки момент ще науча ценен урок по управление на мъжкия пол.