Александра Потър - Да започнем отначало

— Харесва ли ти?

— Да ми харесва? Какво говориш! Обожавам го… — дъхът му е горещ и гали ухото ми.

— Ммммм — лягам по гръб, щастлива от очакването и доволна от усилието, което бях направила. И парите, които бях изхарчила. Но всичко си заслужаваше.

Ръцете му галят бедрата ми и аз чувствам надигащото се желание. Боже, обичам тази част.

Той започва да ме целува, чувствам как се разгорещява, възбужда и натежава върху мен, когато стомахът ми неочаквано издава звук.

— Извинявай — успявам да произнеса, но той запушва устата ми с още по-страстна целувка.

Възбудата ми расте, докато Себ започва да целува онези приятни зони зад ухото. Изпускам неволен тих стон.

И се оригвам силно и гръмко.

Боже, ужас! Какви ги върша?

Покривам устата си с ръка, но, слава богу, той е толкова погълнат, че не забелязва и аз се оставям на устните му, които са върху гърдите ми, докато развързва корсета. До бедрото си мога да почувствам, че е възбуден. Мога да почувствам, че е нетърпелив.

Сетне чувствам и нещо друго. Нещо, което става в червата ми.

О, не.

Моля те, само това не .

Не мога да понеса дори мисълта. Някой би казал, че имам газове. А друг, че просто трябва да пръдна .

Кръвта ми замръзва от ужас, докато отчаяно се опитвам да задържа онова, което ще стане, но чувствам още едно бурно движение във вътрешностите си. Всичко е заради лютата храна. Знаех си, че не бива да ям. Не мога да ям пикантни неща. Стомахът ми не ги понася.

Ето че сега е ред да си платя. Трепвам от ужас, докато Себ стига до френските ми кюлоти и се опитва да ги свали.

Хващам се отчаяно за тях.

— Много ли бързам? — усмихва се той и ги дърпа по-силно.

— Ааа… нещо такова… — Опитвам да се смея безгрижно и секси, докато свивам силно мускулите си. Стомахът ми издава още едно куркане. Този път по-силно.

Някъде в дълбините на мозъка си спомням никому ненужна информация — че вулканът издавал предупредителни звуци приблизително пет минути преди да изригне.

О, боже! И аз ще изригна. Като вулкан.

Опитвам се още няколко секунди да се фокусирам върху това, че ще правя секс със Себ. Аз съм прелъстителка, забрави ли? Трябва да се разхождам наоколо наперено и изкусително с новия си корсет! Скачам от дивана, опитвайки да се разхождам наперено, докато той седи с ръце зад главата и ме наблюдава.

— Ммм, много си секси! — мърмори одобрително.

Правя въртеливо движение с ханша. Сетне осъзнавам още нещо. Нещо много по-страшно и ужасно от вулкан.

Това не са само газове!

— Извинявай, просто трябва да отида… — Не успявам дори да завърша изречението, не успявам да регистрирам дори изненадата върху лицето му… Просто кръстосвам крака и изхвърчавам от стаята като препънат кон.

Ооооох!… Трябва да стигна до тоалетната! Бързо!

— Странна работа, сигурно съм хванала някой вирус.

Вече е неделя сутрин и аз се довличам обратно в леглото, след като съм прекарала последните 12 часа, утъпквайки пътека между спалнята и банята. Миналата нощ стомахът ми изхвърли на етапи всичката онази пикантна храна, а аз стоях като заложник в тоалетната часове наред. Дори в един момент заспах с глава, подпряна на мивката.

Но разбира се не можех да призная всичко това на Себ.

— Да, сигурно е вирус — кима със съчувствие той, като ми подава чаша вода и два аспирина. — По това време на годината те са навсякъде. Ето, вземи.

— Благодаря! — наистина съм му благодарна, усмихвам се и отпивам. Червата ми издават заплашителен звук, приличащ на куче, което ръмжи и се зъби, за да предупреди, че ще нападне. Стягам се. О не, моля те, господи, не! Знам, че исках да направя нещата различно, но този път май отидох твърде далеч. За да доставя щастие на Себ, разболях себе си, а това са две различни неща.

Той все пак беше много мил, грижи се за мен цялата нощ. Извадих голям късмет с такъв грижовен приятел.

— Е, аз трябва да вървя — казва, като поглежда часовника си.

Изненадвам се.

— Къде отиваш? — питам, докато прекосява стаята и се скрива в гардероба.

— Да тичам — отвръща. Гласът му е приглушен, а след няколко секунди се появява в екип за бягане. — Знам, че трябваше да отидем заедно, но след като си болна…

— О, върви, не мисли за мен — единственото ми тичане днес ще бъде в посока на тоалетната. — Кога ще се върнеш?

— Вероятно късно следобед. След това ще отида в гимнастическия салон, ще вдигам тежести, ще взема сауна. През уикендите гледам да наваксам.

— О, да, разбирам. — Кой знае защо си мислех, че ще отсъства само час. — Е, приятно прекарване, не се тревожи за мен — уверявам го, както и себе си. Какво пък? Много важно, че не може да остане с мен и да ми прави компания! Не съм разочарована, напълно го разбирам. Да, признавам, че ако бяхме разменили местата си, аз нямаше да го оставя сам, но ние момичетата сме по-различни, нали?