Александра Потър - Да започнем отначало

— Правите ли хапки от скариди? — питам с надежда, когато изброяването свършва.

Той видимо свива презрително устни.

— Не, не правим хапки от скариди . — Сигурна съм, че нарочно натъртва думите с ирония.

— Не сме в китайския ресторант до вас — смее се Себ и аз чувствам, че ме залива червенина.

— Знам, просто…

— Не се тревожи, ще поръчаме достатъчно — усмихва ми се той. — Няма да останеш гладна. — И започва експертно да диктува дългия списък с поръчката: пържени на тиган кнедли с чили олио, говеждо на скара, пиле Кунг Пао, люти нудълси по Сечуански…

При всяко следващо блюдо чувствам как стомахът ми се свива и гърчи. Господи, това е цял тон храна!

Накрая млъква и ме поглежда.

— Какво ще кажеш, Тес? Нещо специално? Поръчах най-любимите си блюда, за да ги споделя с теб.

Гледам нервно менюто. До всяко блюдо има илюстрация и обяснение колко е люто. Повечето изглежда са или люти като огън, или направо запалителни.

— Не знам. Да ти призная, не съм чак толкова гладна.

— След всички тренировки днес? — протестира Себ. — Я, стига, трябва да си гладна като вълк! Тези десет мили са изгорили цял тон калории. Трябва да ядеш, за да заредиш батериите.

— Така ли?

— Точно така — той е съвсем сериозен.

— Това ли е всичко? — прекъсва ни сервитьорът.

— Всъщност има още нещо — обръщам се към него. — Може ли бутилка вода? Голяма.

Окуражавам се сама. Както изглежда водата ще ми бъде много нужна.

Остатъкът от вечерта минава като в мъгла, причинена от сълзите в очите ми вследствие на цвърчащи люти блюда, нудълси, от които езикът ти се гърчи и люти чушки, с които можеш да разбиеш дори Антъни Кийдис 42 42 Антъни Кийдис — р. 1962 г., вокалист на групата „Ред хот чили пепърс“. — Б.пр. . Всяко блюдо е по-люто и по-пикантно от предишното и аз непрекъснато бърша лицето си със салфетка, за да попия потта, която тече по него. В един момент Себ ме храни с клечки и аз си спомням някаква статия за човек, който умрял, защото бил ял люто.

Но съм непоколебима. По някаква неизвестна причина ми е даден втори шанс да накарам този мъж да се влюби в мен. Не мога да го пропилея! Ще направя тази среща различна, ако ще и това да ме убие! Като си вдъхвам кураж и потискам рецепторите си за вкус, опитвам от всяко ястие. Слава богу, успях да издържа и да оживея, и с облекчение се прибирам в апартамента на Себ, където двамата се сгушваме на дивана.

Сега вече е добре, мисля си, докато се гушкам в него.

— Мога ли да си направя скришното местенце? — питам, като вдигам лицето си към него, докато той ме прегръща.

— Какво? — гледа ме неразбиращо.

— Знаеш, моето ъгълче — повтарям, сетне виждам, че не разбира за какво говоря и го дразня. — Не знаеш ли какво е да си направиш ъгълче?

— Ами, не — признава леко учуден той. — Трябва ли?

— Абсолютно.

— Аз бързо се уча — смее се със закачливи пламъчета в очите.

— Добре, в такъв случай… — Увивам тялото си около него и вкарвам рамото си в подмишницата му, като се настанявам в пространството между ребрата и извивката на ръката му. Преди обичах да лежа в тази поза с него. Това е едно от милионите неща, които ми липсваха, докато бяхме разделени. — Пространството ето тук, виждаш ли, има малко скрито местенце, в което може да се сгушиш. Затова се нарича тайното ъгълче.

Само дето нещо не се чувствам особено удобно и комфортно. Което е странно, мисля и се чувствам разконцентрирана.

— Сигурна ли си? — смее се той. — Може би ни трябва възглавница?

— Не, не ти трябва възглавница — завъртам се още повече.

— О, внимавай, контузих ръката си във фитнеса — мръщи се той.

— Извинявай — променям веднага положението. — Така по-добре ли е?

Той също се върти.

— Да, сега е по-добре. А ти как се чувстваш?

— Чудесно.

Макар че честно казано, не е както си го спомням. Всъщност вратът ми е извит под странен ъгъл и ръцете ми са смачкани. Прилича както след като сте правили секс и все още лежите вплетени един в друг, ръката ти изтръпва, но ти не искаш да кажеш нищо и не смееш да мръднеш.

Както и да е, няма значение, защото скоро забравям игличките, които боцкат ръката ми, докато Себ ме целува.

— Знаеш ли, винаги съм смятал, че едно момиче, което може да яде люта пикантна храна като теб, е много, много секси…

— Нима? — чувствам трепет.

— Абсолютно — мърмори, докато прокарва пръсти под роклята ми. — Я, виж ти, какво е това? — възкликва одобрително, когато открива новия ми корсаж.