Александра Потър - Да започнем отначало

„Скъпа Сара, пак съм аз…“.

Стомахът ми се свива. Без да искам се бях забъркала в кибер връзка. При това с човек, когото смятам за свой добър приятел . Господи!

Поради което трябва да престана веднъж и завинаги, решавам, докогато свършвам четенето. Понякога скалпелът е най-доброто лекарство, и това е. Фъргюс ще бъде силно разочарован, но е за негово добро. С натежало сърце започвам да пиша отговор…

Точно натискам „изпрати“, когато получавам съобщение от сър Ричард. Иска да ме види. Много бързо отивам до офиса му и заварвам вратата открехната, той седи зад бюрото си, а обикновено милото му изражение е заменено от гробарска физиономия. О, боже! Сигурно ми е сърдит задето закъснях тази сутрин.

— Преди да кажете нещо, мога да обясня — изпреварвам го и започвам да нареждам, без да спирам. — Моят приятел ме заведе на ски във Франция, беше изненада, само че не ми каза предварително, че ще се върнем днес, и когато го накарах да смени полета, всичко бе заето, нямаше нито едно свободно място, така че успях да стигна дотук малко преди обед, но тази вечер ще остана до късно и ще наваксам времето, което пропуснах…

— Благодаря ти, Тес, сигурен съм, че ще го направиш — усмихва се сър Ричард, — но не това е причината, поради която те извиках.

— Не е ли? — гледам го объркано. — Но…

— Моля те, затвори вратата и седни — казва, като сочи стола срещу себе си.

Тонът му е сериозен и аз, кой знае защо обзета от нервност, затварям вратата и едва присядам на крайчеца. Умът ми блуждае. Обикновено в такива ситуации онова, което очакваш, е, да си загубиш работата, но аз вече го знам.

— Преди всичко мога ли да бъда сигурен, че всичко, което чуеш в тази стая, няма да излезе от нея? — пита сериозно той и намества очилата си.

Едва сега забелязвам, че не носи старомодните рамки от коруба на костенурка, а нови, с модерен дизайн.

— Ами, да… разбира се — кимам също сериозно.

Боже, чудя се какво ли смята да ми каже? Неочаквано се сещам. О не, моля, само не ми признавай за пристрастяването си към онлайн-порно! Чувствам прилив на паника, докато той се кашля и ми се иска да затворя очи.

Преглъщам. Тес, успокой се и бъди зряла. Спокойна и зряла .

— Става дума за компанията…

Боже, това ли било…! Пфу! Какво облекчение.

Сър Ричард вдига вежди от изненада.

— Моля?

— О, не, нищо… — осъзнавам, че съм го казала на глас и потъвам в земята от неудобство.

Той преплита пръсти и продължава тържествено.

— Не знам дали знаеш, но моят прапрадядо сър Ангъс Блексток, основал „Блексток&Уайт“ с най-добрия си приятел Рос Уайт през 1882 година.

— Да, прочетох го в брошурата на компанията — кимам успокоено.

— Четири поколения от моята фамилия са работили тук и всяко от тях е допринасяло за растежа на компанията. Преди трийсет години, когато аз я поех от баща ми и станах генерален директор, желанието ми бе същото. Да предам на наследника си силна компания с големи постижение. За съжаление моят син Едмънд така и не пожела да продължи семейния бизнес, като вместо това избра съвсем различна кариера…

Не е необходимо да довършва изречението си. Всички в офиса знаеха за неговия блуден син Едмънд, който работи в някакъв бар в Ибиса и според профила му във Фейсбук, прекарва свободното си време по купони и носи светлоотразителна жилетка.

— Но въпреки това, аз исках да оставя на моя наследник, който и да е той, успешна и силна компания… — Той прави пауза и снижава гласа си. — Обаче, поради икономическата криза, която е обхванала Европа, а може би и света, трябва с мъка да призная, че това не е възможно.

Той отново млъква, сетне си поема дълбоко въздух.

— „Блексток&Уайт“ е в голямо затруднение, Тес.

Подскачам.

— Затруднение? — повтарям. Може да не съм от най-големите бизнес умове. (Веднъж участвах в един разговор между Себ и негови приятели, за footsie , които искрено се забавляваха, когато им разказах как, когато за първи път се срещнах с родителите на гаджето ми в гимназията, се опитвах да флиртувам с него, като търках крака си в неговия под масата, а по-късно се оказа, че това бил кракът на баща му. Само по себе си това бе доста смущаващо, но стана още по-лошо, когато осъзнах, че те говорели за FTSE 49 49 Звученето на думите предполага объркване, но едното означава форма на флирт (докосване на краката под масата), а другото — банков индекс в Обединеното кралство. — Б.пр. .) Обаче затруднението си е затруднение, както и да го преведеш.