Дженифър Донъли - Северно сияние

Завих по черния път и докоснах писмото от „Барнард“ в джоба си. Бях го донесла да й го покажа. Вече го бях показала на Уийвър и той заяви, че трябва да замина, без значение какво ще ми струва. Каза, че трябва да поместя всяка планина, да срещна смело всяко изпитание, да преодолея всяко препятствие, да сторя невъзможното. Реших, че прекалено много се е вживял в „Граф Монте Кристо“.

Исках да чуя мнението на Мини по отношение на „Барнард“, защото тя беше умна. Изработи сватбената си рокля от изрезки от платове на леля си и съм я виждала как превръща овехтяло вълнено палто в нещо наистина стилно и ново. Ако имаше начин да се сдобия с билет до Ню Йорк от нищото, тя щеше да го знае. Също така исках да я попитам за дадените обещания и да разбера дали трябва да ги спазиш точно по начина, по който си ги дал, или може да ги приспособиш малко.

Имах да казвам на Мини толкова много неща. Обмислях дори да споделя с нея за пътуването в каруцата на Ройъл, но този ден не успях да й кажа нищо, защото от средата на покритата с греди пътека чух писък. Ужасяващ писък, изпълнен със страх и болка. Идваше от къщата.

— Мини! — извиках аз и изпуснах цветята. — Мини, какво става?

Получих в отговор единствено провлечен гърлен стон. Бях сигурна, че някой се опитва да я убие. Изтичах на верандата, сграбчих една цепеница и се втурнах вътре, готова да цапардосам нападателя по главата.

— Остави я на земята, глупачке такава — прозвуча женски глас зад гърба ми.

Друг писък разцепи въздуха, преди да успея да се обърна, за да разбера кой говори. Погледнах към другия край на стаята и видях приятелката си. Лежеше на леглото, плувнала в пот, като се гърчеше и крещеше.

— Мини! Мин, какво има? Какво не е наред?

— Няма нищо ненаред. Ражда — отговори гласът зад гърба ми.

Обърнах се и видях яка руса жена, която топеше парчета плат във вряща вода. Госпожа Крего. Акушерката.

Раждане. Бебето. Мини раждаше бебето си.

— Но тя… още не й е дошло времето — заекнах аз. — Едва в осмия месец е. Остава й още цял месец. Доктор Уолас каза, че й остава още месец.

— Тогава доктор Уолас е по-голям глупак и от теб.

— Огъня ли ще разпалваш, Мат? — прозвуча слаб и пресипнал глас.

Аз се обърнах отново. Мини гледаше към мен и се смееше, а аз осъзнах, че все още държах цепеницата вдигната. После смехът секна също така бързо, както беше започнал, и тя изпъшка, а по лицето й отново се изписа страх. Видях как се гърчи и впива пръсти в чаршафите, зърнах разширените й от уплаха очи.

— О, Мати, болката е раздираща — изплака тя.

Аз заплаках заедно с нея, но госпожа Крего ни се разкрещя, че и двете сме глупави и безполезни. Постави тенджерата с кърпи до леглото, редом със столчето за доене, после грабна цепеницата от ръката ми и ме изтика към Мини.

— След като си тук, по-добре да помогнеш — каза. — Хайде, да я настаним в седнало положение.

Но Мини не искаше да се изправя до седнало положение. Заяви, че няма да го направи. Госпожа Крего седна на леглото зад нея и започна да бута, а аз дърпах, така че със съвместни усилия я наместихме до ръба. Камизолата й беше вдигната чак до кръста, но нея не я беше грижа. Мини, която беше така срамежлива, че се притесняваше да се преоблече пред мен, когато оставаше да преспи у дома.

Госпожа Крего слезе от леглото и коленичи пред нея. Раздалечи коленете на Мини и хвърли поглед помежду им, а после поклати глава.

— Това бебе не знае какво иска. Първо решава да се появи по-рано, а сега изобщо няма хабер да излиза — отбеляза тя.

Аз се опитвах да не гледам към кървавите струи, които се стичаха по бедрата на Мини. Нито към локвата кръв в леглото. Госпожа Крего изстиска водата от една изпускаща пара кърпа и я положи на гърба на Мини. Това като че ли я облекчи леко. Накара ме да я придържам на място и отиде да търси нещо в кошницата си. Извади сухи билки, парче корен от джинджифил и бурканче с пилешка лой.

— Бях тръгнала да посетя Арлийн Тани нагоре по пътя, терминът й е след седмица, и реших да се отбия да проверя как е приятелката ти, макар да не е моя пациентка — обясни ми госпожа Крего. — Открих я в безпомощно състояние на предните стълби. Каза, че болките се появявали и изчезвали от два дни насам. Ходила при лекаря, но той й казал да не се тревожи. Такъв глупак. Ще ми се да го видя как ще изпитва болки в продължение на два дни и това няма да го тревожи. Късметлийка е, че наминах. А още по-голяма късметлийка е, че и ти се отби. Ще са нужни двама души, за да изродим това бебе.