Дженифър Донъли - Северно сияние

Бях така слисана от молбата й, че не можах да отговоря. Гостите предявяваха какви ли не искания. Омлет, приготвен от две яйца и половина. Не две, не три, а две и половина. Кленов сироп върху печените им картофи. Боровинкови мъфини без боровинки в тях. Пъстърва за вечеря, но да не миришела на риба. Аз изпълнявах всичко, което пожелаеха, с усмивка, но досега никой не ме беше молил да горя писма и не можех да си представя как можех да го обясня на готвачката.

— Госпожице, не бих могла… — понечих да откажа.

Тя ме хвана за ръката.

— Изгори ги. Моля те — прошепна. — Обещай ми, че ще го сториш. Никой не бива да ги вижда. Моля те!

И после ги тикна в ръцете ми, а погледът й беше толкова безумен, че се уплаших и бързо кимнах утвърдително.

— Разбира се, че ще го сторя, госпожице. Веднага ще се заема.

И после той — Карл или Честър, или както му беше името — извика към нея от поляната.

— Били, идваш ли? Намерих лодка.

Аз прибрах писмата й в джоба си и напълно забравих за тях до по-късно, когато се качих да си сложа чиста престилка. Пъхнах ги под дюшека, решена да изчакам с горенето им, в случай че Грейс Браун промени намеренията си и ги поиска обратно. Гостите правят такива неща. Вбесяват се, ако им сервирам поръчания от тях карамелов десерт, защото били решили, че всъщност искат шоколадов. И някак си вината винаги е твоя, ако ризите им са прекалено корави, след като са пожелали допълнително колосване. Не ми се щеше Грейс Браун да се оплаче на госпожа Морисън, че съм изгорила писмата й, след като тя всъщност не го е искала, но Грейс не си беше променила мнението. Нито се беше оплакала. И сега вече никога нямаше да го направи.

Реших да изтичам на горния етаж веднага след като донесоха тялото на Грейс и оттогава чакам да видя гърба на готвачката. Вече е почти пет. След един час ще сервираме вечерята и ми е ясно, че няма да имам време да отскоча до мазето, дори да ми се удаде възможност.

Вратата на трапезарията се отвори със замах и Франи Хил влезе с празен поднос на рамото си.

— Боже! Не разбирам как, докато си седят на задника и наблюдават илюстрована лекция за замъците във Франция, хората могат да изгладнеят толкова — възмути се тя. — Разни ми ти глупави, безинтересни снимки във фенер, който някой върти.

— Бях сложила поне шест дузини бисквити на този поднос. Всичко ли изядоха? — пита я готвачката.

— Също така изпиха две кани с кафе, една с лимонада и една с чай.

— От нерви е — обяснява готвачката. — Хората ядат прекалено много, когато са притеснени.

— Пази се от шеста маса, Мат. Пак е в акция — прошепва Оран, докато минава покрай мен. Става дума за господин Максуел, гост, който винаги избира шеста маса, защото се намира в един тъмен ъгъл на трапезарията. Ръцете му, както и други части от тялото, не умееха да кротуват.

Вратата отново се отвори със замах. Този път беше Ейда.

— Човекът от бунвилския вестник е тук. Госпожа Морисън нареди да му поднеса кафе и сандвичи.

Уийвър е по петите й.

— Господин Морисън поръча да ви предам, че е отменил лагерния огън и песните за тази вечер, така че не е нужно да приготвяте закуски. Също така е отложил утрешната екскурзия до езерото Дарт, което значи, че няма нужда от кошници за пикник. Но утре следобед иска да устроим сладоледено парти за децата и нареди да има сандвичи за издирващите, когато дойдат довечера.

Готвачката обърсва потта от челото си с опакото на ръката. Слага да кипне вода и отваря металната кутия на плота до печката.

— Уийвър, сутринта ти поръчах да донесеш кафе. Никой ли не слуша какво му говоря? — изсумтява.

— Аз ще отида! — почти изкрещявам. Големият чувал с кафе на зърна се съхранява в мазето.

Тя присвива очи.

— Твърдо си решена да слезеш в мазето, нали? Какво си наумила?

— Сигурно е скрила Ройъл Лумис там долу — подхвърля Фран с усмивчица.

— Може би стои зад сандъка с въглищата и чака целувка — изкисква се Ейда.

— И се почесва по главата, като се чуди кой е запалил осветлението — добавя Уийвър.

Лицето ми пламва.

— Ти стой тук и довърши сладоледа — нарежда ми готвачката. — Уийвър, иди за кафе.

Аз вдигам капака на гюма за разбиване на сладолед. Дори не съм близо до крайната цел. Бъркам от толкова дълго време, та ми се струва, че ще ми се откачи ръката. Уийвър вече разби четири литра ягодов, а Фран приключи с ваниловия. Кухнята и бездруго беше оживена, когато хотелът и всички бунгала бяха пълни, но в часовете от откриването на трупа насам беше дори още по-натоварено. Госпожа Морисън ни уведоми, че шерифът щял да пристигне утре чак от Хъркимър. Както и съдебният лекар. И със сигурност щеше да има хора от вестниците. Готвачката беше твърдо решена, че „Гленмор“ няма да се изложи. Изпече достатъчно хляб и бисквити, та да нахрани всеки мъж, жена или дете в страната. Плюс дузина пайове, шест торти и две тави с оризов пудинг.