Дженифър Донъли: Северно сияние

— Всички да се качват — виква кондукторът — Това е влакът „Ню Йорк Сентръл“ в десет и петнайсет за Утика, Хъркимър и всички точки на юг! Билетите, моля! Приготвихте ли си билетите?

Хората се качват във влака. Майки с деца. Работещи. Летовници на път за вкъщи. Двойки. А аз още не мога да помръдна.

Мисля за семейството си. За песните на Бет. За перченето на Лу. За нежния глас на Аби. Представям си татко, който седи пред огъня. И Еми, и майката на Уийвър, които берат боб. Представям си Ройъл да оре семейното поле, загледан в земята на баща ми с любов и копнеж, каквито не беше показал към мен. Представям си слепите очи на Барни, насочени към моите. Също и горката мъртва червеношийка на гроба на майка ми.

Кондукторът се хваща за стоманения парапет и се качва на металната стълба.

— Последно повикване! Последно повикване! Всички да се качват! — гръмко обявява той.

Локомотивът изпафква. Вдига се огромен облак пара. Колелата изскърцват върху релсите.

— Чакайте! — проплаквам и се препъвам напред.

Кондукторът ме вижда.

— Хайде, госпожичке — виква той. — Повече лае, отколкото хапе. — Протяга ръка към мен. Оглеждам се, сърцето ми бие до пръсване от тъга, страх и радост. Заминавам, но ще отнеса това място и всичките му истории със себе си, където и да отида.

Протягам се да хвана ръката му и я стискам. Той ме издърпва и се качвам на влака в десет и петнайсет в южна посока. За Утика и Хъркимър. И всички точки на юг. За Амстердам, Олбъни и отвъд. За Ню Йорк. Към моето бъдеще. Моя живот.

На 12 юли 1906 година трупът на млада жена, на име Грейс Браун, е изваден от водите на езерото Биг Мус в планините Адирондак. Лодката, в която била, е открита преобърната в отдалечен залив. Няма следа от придружителя на жената, млад мъж, който наел лодката под името Карл Греъм. Опасенията са, че той също се е удавил. Смъртта на Грейс Браун изглежда нещастен случай и нито един от мъжете, претърсили езерото, нито някой от персонала на хотела, където двойката се е регистрирала, може да предвиди, че скоро всички ще бъдат въвлечени в един от най-сензационните процеси за убийство в историята на щата Ню Йорк. Скоро ще установят, че Грейс Браун е била бременна, без да е омъжена, и че мъжът, завел я на разходка с лодка, е бил бащата на детето й. Истинското му име е Честър Джилет.

Грейс и Честър се запознават през 1905 година във фабриката за дамско облекло „Джилет“ в Кортланд, щата Ню Йорк, собственост на чичото на Честър, където и двамата работят. Подхващат любовна връзка, в резултат на която Грейс забременява. Скоро след като става наясно за състоянието си, тя напуска Кортланд и се прибира у дома си в Южен Оцелик — вероятно по настояване на Честър. Там тя се тревожи и пише на Честър с молби да дойде да я вземе и заплахи, че ще се върне, ако не го направи.

В крайна сметка той склонява. Срещат се в Деройтер, град близо до този, където е домът на Грейс, откъдето заминават за Утика, а оттам — за планината Адирондак. Разполагат с малко пари и нямат конкретен план. По-точно Грейс няма план, само надежда да се омъжи; Честър, както твърдят обвинителите му в съда, е имал. Беден роднина на фабрикантите Джилет и жадуващ за обществото, в което те се движат, Честър се надява да повиши социалния си статус, като ухажва момиче от видно семейство. Ала за целта му е нужно първо да се отърве от фабричната работничка, която някога е обичал, но която вече възприема като препятствие.

Няма свидетели на смъртта на Грейс Браун и никой не знае със сигурност какво се е случило в езерото Биг Мус на 11 юли 1906 година. Честър първоначално дава показания, че смъртта на Грейс е нещастен случай, а после твърди, че тя е извършила самоубийство. Джордж У. Уорд, областният прокурор, който е обвинител по делото, прави възстановка на действията на Честър преди и след смъртта на Грейс — между които е използването на фалшиво име при регистрирането в хотел „Гленмор“, фактът, че той избягва от мястото, където се е случило събитието, и не съобщава за изчезването на Грейс, както и че е открит да се забавлява в хотел в Инлет три дни след нейната смърт — и пледира, че Честър е убил Грейс. Ключов елемент в тезата му са писмата на самата Грейс.

В „Северно сияние“ си позволих свободата Грейс да даде на литературен образ — Мати — цялата кореспонденция между нея и Честър. В действителност обаче, когато Грейс е била в планината Адирондак, тя е носела в багажа си само писмата на Честър. Писмата, писани от нея до него, са открити от полицията в стаята на Честър в Кортланд след арестуването му.