• Пожаловаться

Дейвид Еберсхоф: Момичето от Дания

Здесь есть возможность читать онлайн «Дейвид Еберсхоф: Момичето от Дания» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. Город: София, год выпуска: 2016, ISBN: 978-954-783-233-6, издательство: intense, категория: Современная проза / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

libcat.ru: книга без обложки

Момичето от Дания: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Момичето от Дания»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Момичето от Дания е изящен и затрогващ дебютен роман за една от най-страстните и необикновени любовни истории на XX в. Вдъхновена от истинска история, тази книга рисува задълбочен портрет на един брак и задава въпроса: Как да постъпиш, когато човека, когото обичаш, трябва да се промени? Романът започва с въпрос. Жена моли съпруга си за простичка услуга, докато двамата рисуват в ателието си, и това поставя началото на неочаквана трансформация. преплита действителни събития с художествена измислица, представя по неповторим интимността на брака и разказва забележителната история на Лили Елбе – първият мъж, подложил се на операция за смяна на пола, и жена, разкъсвана между семейството и собствените си амбиции и желания. Книгата е избрана от за "Забележителна книга на годината"; печели литературната наградата за роман, разглеждащ проблемите на транссексуалните хора; печели наградата на фондация "Розентал", връчвана от Американската академия за изкуства и литература; финалист за наградата и наградата Дейвид Еберсхоф създава забележителен, богат, изпълнен с въображение свят. С изящни изразни средства той потапя читателя в атмосферата на Дания през 30-те години на XX в. и разказва необикновена и трогателна любовна история, в която двама души се сблъскват със загадъчния вътрешен свят на другия. Интелигентният и деликатен подход на автора превръщат Момичето от Дания в забележително литературно събитие.                                                            Новаторски и увлекателен роман, пленяващ с изтънчения си стил.  San Francisco Chronicle

Дейвид Еберсхоф: другие книги автора


Кто написал Момичето от Дания? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Момичето от Дания — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Момичето от Дания», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

За подиум, върху който да стъпват позиращите модели, Грета използваше лакиран сандък, който бе купила от китайската перачка, която минаваше да събира пране през ден и даваше сигнал, че е пристигнала, не с вик от улицата, а с иззвънтяване на златните цимбали, завързани за пръстите на ръцете ѝ.

Покачен върху сандъка, Айнар се почувства замаян и му стана горещо. Погледна надолу към краката си – коприната бе гладка с изключение на няколкото косъма, пробили навън като поникнали кълнове. Жълтите обувки изглеждаха твърде фини, за да издържат тежестта му, но му се стори напълно естествено краката му да са повдигнати на токове, сякаш използваше отдавна закърнял мускул. В главата му се зароди някаква мисъл, подобна на лисица, преследваща полска мишка: риеше с острия си червен нос в пръстта.

– Не мърдай – каза Грета. Айнар погледна през прозореца и видя набраздения купол на Кралския театър, където понякога рисуваше декори за оперни представления. В момента Анна репетираше там "Кармен", вдигнала предизвикателно пухкави ръце пред платното, върху което Айнар бе изобразил севилската арена за борба с бикове. Понякога, докато рисуваше в театъра, гласът на Анна се извисяваше в залата като меден водопад и така го разтреперваше, че четката му зацапваше декора и той разтриваше очи с юмруци. Гласът на Анна не бе изящен – дрезгав и печален, малко износен, някак си мъжки и женски едновременно. И въпреки това бе по-чувствен от гласовете на повечето датски певци, които обикновено бяха тънички, безлични и твърде повърхностни, за да предизвикат тръпки. Гласът на Анна притежаваше горещината на Юга и стопляше Айнар; сякаш гърлото ѝ бе пълно с нажежени въглени. Той често слизаше от стълбата зад сцената и отиваше зад кулисите: гледаше Анна по бяла вълнена туника как отваря квадратната си челюст, докато репетира с диригента Дювик. Когато пееше, тя се привеждаше напред; твърдеше, че гравитацията на музиката притегляла брадичката ѝ надолу към оркестъра. "Представям си как брадичката ми е вързана със сребърна верижка за диригентската палка, ето тук", казваше тя и посочваше изпъкналата бенка върху брадичката си. "Имам чувството, че без тази верижка няма да знам какво да правя и как да се изразявам."

Когато рисуваше, Грета прибираше косата си назад с гребен с формата на костенурка; така лицето ѝ изглеждаше по-голямо, все едно го гледаш през купа с вода. Грета бе най-високата жена, която Айнар бе виждал, толкова висока, че можеше да надзърне над дантелените пердета, които обитателите на приземния етаж окачваха на прозорците откъм улицата. До нея Айнар се чувстваше малък все едно ѝ бе син, когато вдигаше очи, за да срещне погледа ѝ, или понечеше да я хване за ръка. Мантията ѝ бе ушита по поръчка от побелялата шивачка на ъгъла, която измери гръдния кош и ръцете ѝ с шивашки метър, възхитена и учудена, че такава едра, здрава жена не е датчанка.

Айнар се възхищаваше на начина, по който Грета умееше да рисува и заедно с това да върши други неща. Тя можеше например да мацне петънце за блясък в лявото око, след което да отвори входната врата и да приеме доставен колет, а после без проблем да се върне и да нанесе малко по-приглушения отблясък върху дясното око. Докато рисуваше, тя обичаше да пее "лагерни песни", както ги наричаше. Разказваше на моделите си за детството в Калифорния, където сред овощните градини на баща ѝ се разхождали пауни; а ако бяха жени, им споделяше – както Айнар веднъж бе дочул от входната врата на върха на тъмното стълбище – за все по-дългите периоди между моментите им на интимност: "Той винаги го приема толкова лично. Но аз не го виня". Това бяха думите ѝ и Айнар си представи как прибира косата зад ушите си, докато говори.

– Смъкнали са се – посочи Грета към чорапите с четката. – Вдигни ги.

– Наистина ли е нужно?

Морякът на долния етаж затръшна вратата, а жена му се изкикоти.

– О, Айнар, няма ли да се отпуснеш? – Усмивката не Грета помръкна. Едвард IV изприпка в спалнята, зарови се в завивките на леглото и въздъхна доволно като бебе. Той беше старо куче, родено във фермата в ютландските блата; майка му и останалите кученца се бяха удавили в рядката кал.

Апартаментът се намираше на тавана на сграда, която държавата бе построила през миналия век за вдовиците на рибари. Прозорците гледаха на север, юг и запад и, за разлика от повечето градски къщи в Копенхаген, осигуряваше на Айнар и Грета достатъчно пространство и светлина, за да рисуват. За малко да се нанесат в една от бюргерските къщи в Кристианхавн от другата страна на Вътрешното пристанище, където покрай цеховете за пакетиране на цимент и търговските фирми редом с проститутките и пияните комарджии започваха да се установяват и художници. Грета заяви, че може да живее навсякъде, че никое място не ѝ се струва прекалено долнопробно; но Айнар, който бе спал под сламен покрив през първите петнайсет години от живота си, реши, че кварталът не е подходящ, и намери апартамента във Вдовичи дом.

Читать дальше

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Момичето от Дания»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Момичето от Дания» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


Анджей Сапковски: Кръвта на елфите
Кръвта на елфите
Анджей Сапковски
Робърт Паркър: Обетована земя
Обетована земя
Робърт Паркър
Дона Тарт: Щиглецът
Щиглецът
Дона Тарт
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Дейвид Къртли
Отзывы о книге «Момичето от Дания»

Обсуждение, отзывы о книге «Момичето от Дания» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.