Петър Бобев - Гонитба из южните морета

Лодката доближи скалистия бряг, над който се виеха облаци албатроси, буревестници, корморани и чайки. Момчето я вкара в първото по-тихо фиордче и скочи на скалата. Изкатери се пъргаво на върха й. Разбра мигновено. Вместо на брега бе попаднало на някакво скалисто островче на двеста метра от истинския бряг. Затова се обърна към лодката си. И ужас! Течението я отвличаше навътре в пролива. А от китобойния кораб се бе отделила друга лодка, която бързо приближаваше. Кой можеше да бъде вътре? Само Червенобрадия! Ами сега?

Внезапно той извика. Едва се задържа да не се строполи долу.

Насреща му в малка дупка на скалата мътеше едра птица, която бе извърнала към него човка и ядно съскаше. Но не тя го изплаши. Редом с нея лежеше някакво страшно животно — навярно малък крокодил, който раззина уста и скочи напред. Боби се спусна да бяга по ръба на скалата. Но отпреде му се изпречи второ крокодилче, отляво се надигна трето.

Обезумял от уплаха, Боби рипна във водата и заплува към брега. Ето, доближи го! Оставаха още десетина метра, не повече! В този миг зърна до себе си някакво животно. Акула! Не! Не беше акула. Повече приличаше на тюлен. Значи, морски леопард! А морският леопард е хищник! И в следния миг ще го нападне, ще го разкъса!

Момчето размаха лудо ръце, достигна скалата, вкопчи в нея пръсти, разрани ги до кръв в полепналите морски жълъди. Но успя да се измъкне невредимо. А звярът продължаваше да се гмурка в бистрата дълбочина с плавни извивки. Отвъд островчето с крокодилите лодката на Червенобрадия догонваше празната моторница. Боби беше уверен, че щом открие измамата, детективът ще излезе на брега, за да го подгони отново. Затова не остана да си почине, а забърза нагоре, излезе на крайбрежното плато. До самия му край минаваше асфалтено шосе и на него беше спрял луксозен автобус.

Шофьорът, млад мургав мъж, го изгледа любопитно.

— Ами ти откъде изникна?

— От морето. Не си ли личи?

Шофьорът се усмихна. Как да не личи? От дрехите му шуртяха още ручейчета вода.

— А защо с дрехите?

— Защото… Защото…

Да излъже ли? Нещо в очите на младия мъж го предразполагаше към искреност.

— Избягах от кораба.

— Аха! — вдигна вежди шофьорът. — Юнгата направил беля.

— Не! Не съм юнга. Гони ме един полицай.

— Значи, още по-лошо!

— Не е толкова лошо — възпротиви се момчето.

И повече не се стърпя, разказа историята си. Стигна и до островчето с крокодилите.

Шофьорът се разсмя неудържимо:

— Това е туатара. Съвсем безобидна животинка. Яде насекоми, червеи и миди. Живее в една дупка с буревестника. Старците казват, че е безсмъртна, а учените — че живее петстотин години. На големите острови ги няма вече. Изядоха ги свинете.

— Ами морският леопард? — пресече го Боби, недоволен, че опасното му приключение се бе превърнало в безобидно къпане.

— Това ли, дето танцува във водата? То е морски лъв, не леопард! Името му е страшно, но той самият не е. Само гласът му е лъвски.

Вторият отговор съвсем смаза самочувствието на момчето, което все смяташе, че се е отървало от смъртна заплаха. Изглежда, че и от зоологията има някаква полза. Поне да не се излагаш на присмех като сега. От всичко на света Боби мразеше най-много присмеха. Когато се присмиват на него, то се знае…

В тоя миг Боби видя Червенобрадия, който се изкачваше задъхан към шосето.

— Скрийте ме! — примоли се Боби.

Без колебание шофьорът му отвори багажника. Момчето се свря вътре. Главата му още кънтеше от хлопването на капака, когато дочу въпроса на врага си:

— Да е минало оттук едно момче на дванадесет години, но по-едро, изглежда на петнадесетгодишен момък?

— Не! Никой не е пресичал шосето — ни момче, ни момиче!

Това беше напълно вярно. Боби още не бе пресякъл пътя.

След няколко минути капакът се отвори. Шофьорът се усмихна.

— Запиля се нагоре. Пфу! Не обичам детективите.

В това време от гората излезе шумна група добре облечени мъже и жени с гроздове от фотоапарати и кинокамери на шии.

— Туристи! — обясни шофьорът. — Имат пари, а нямат работа.

Едновременно от другата страна на пътя се измъкнаха още двама туристи — безспорно близнаци, сухи, с бялоруси коси и безцветни сини очи. Боби трепна. Дали бяха подслушали разговора, или случайно се завръщаха от гората по тази пътека?

Екскурзоводът сбра групата край себе си и продължи прекъснатите обяснения равно и умерено:

— Леди и джентлемени! Преди да навлезем във вътрешността на страната, нека опитаме да си изясним геологическия й произход. На всички ви е известно, че преди стотици милиони години е съществувал огромният древен материк Пангеа, от който впоследствие са произлезли всички континенти.