Петър Бобев - Гонитба из южните морета

Двумилионният град изостана назад, най-първо модерният център, после и колибите на покрайнините. Напреде се ширна полето, осеяно с оризища и плантации, зад които се надигаха острите върхове на вулканите.

Полицейската сирена го накара да свърне от пътя в банановата плантация. В профучалия автомобил седеше Червенобрадия. Боби се облече пак, после излезе на пътя и обърна назад. Но пак чу воя на сирената. Пак се отби и се потули зад една бамбукова къщурка. Но и полицаите спряха на същото място. Червенобрадия рече:

— Аз ще го почакам тук. Вие се върнете към брега.

Той седна на пейката пред колибата. Щом седна, и задряма. Изглежда, изморен беше здраво. Боби се смая какво да стори. Как да се измъкне. Полето гъмжеше от хора. Наистина Ява е едно от най-гъсто населените места на земята. Оризищата се катереха по терасите на хълмовете, губеха се високо по склоновете на вулканите. Боби си припомни, че Големия Боб наричаше Индонезия и с друго име — Страната на вулканите.

А това? От колибата се измъкна триметров питон и пропълзя към задрямалия детектив. Такъв хищник задуши пантерата в Калимантанската джунгла. Ако някой не му помогнеше, Червенобрадия щеше да загине. Един Боби Станков не би оставил без помощ кой да е човек, та бил той и най-проклетият детектив. И то човек, който го спаси от акулата…

Той се озърна. Видя една брадва, подпряна до колибата. Грабна я и притича. С един замах отсече главата на влечугото.

„Едно на едно! — помисли си момчето и побягна. — Ти ме спаси, аз те спасявам. Боби Станков не остава длъжник.“

Но иззад къщурката изскочи стопанинът й и се развика сърдито. Момчето не разбра защо. Не допускаше, че бе убило домашния му питон, който пазеше дома и хамбарите му от плъхове. Само видя, че Червенобрадия се събуди и хукна подире му. Боби прескочи някакъв ров, който се изпречи на пътя му. Тежкият детектив не успя да го заобиколи, цопна вътре с двата крака. Залепна като муха в мухоловка, попаднал в ямата, където индонезиецът събираше сока от дворните си каучукови дръвчета.

Разбрал, че засега врагът му е обезвреден, малкият беглец излезе на шосето и се метна върху стъпалото на минаващия камион.

— В българското посолство! — помоли се той. — По-бързо!

Не беше тъй лесно да се развие бързина в навалицата на Джакарта. Мина цял час, докато най-сетне шофьорът му посочи сградата с българския герб.

Най-сетне! Най-сетне! Тук вече щеше да получи помощ, спасение.

И в момента, когато посягаше към дръжката на вратата, някой го хвана за ръката. Боби се обърна изтръпнал. Червенобрадия.

— Помощ! — изкрещя той и се дръпна навътре.

Без да се противи, с него влезе и детективът, като не пускаше ръката му.

— Стига бе, момче! — скара му се той накрай. — Измъчи ме!

— Как смеете да ме арестувате? Аз съм на българска територия.

— Глупчо! — усмихна се Червенобрадия. — Я погледни!

И му показа паспорта си за пътуване до България, в който бе вписано и името на Боби, бе залепена и снимката му.

— Ние сме приятели с баща ти — рече той. — И не съм никакъв детектив, а журналист. Той ме помоли да те отведа при него. Извадих ти билет, уредих всичко… Тук те чакам от два дни. Обади ми се Големия Боб…

— Ами убийството?

— Отдавна хванаха убийците.

— Зна… Зна… — заекна Боби. — Значи.

И седна на първия стол, който му попадна, усетил как се подкосяват коленете му.

$id = 5007

$source = Моята библиотека

Издание:

Петър Бобев

Гонитба из южните морета

Редактор: Георги Струмски

Художник: Ани Бобева

Художествен редактор: Магда Абазова

Технически редактор: Цветана Арнаудова

Коректор: Ана Лазарова

Формат 59/84/16; тираж 25 100 екз.; печатни коли 10,75; издателски коли 8,92; л.г. VII/44 изд. №3251; поръчка №164/1971 година на изд. „Български писател“; дадена за набор на 29.V.1971 г.; излиза от печат на 30.IX.1971 год.; цена 0,69 лв.

Български писател, София, 1971 г.

„Тодор Димитров“, клон 3 — София