Петър Бобев - Гонитба из южните морета

Боби прехапа устни. Това беше Червенобрадия. Никой друг. А корабът носеше австралийски флаг. И то не какъв да е кораб, ами военен…

След кратък разпит при един от помощниците на капитана, пред когото момчето скалъпи набързо някаква история за отвличане от бандити — наполовина истинска, наполовина измислена, — беше решено да стоварят Маопо с хеликоптера на най-близкия остров, откъдето той щеше да се справя сам, а Боби да откарат до Борнео, покрай който остров корабът щеше да мине, без да спира, по пътя си към Филипините.

Двамата корабокрушенци се разделиха просълзени, защото знаеха, че надали щяха да се срещнат пак. После въртолетът размаха огромната си перка и се втурна към изток.

Върна се след един час. Пилотът остави машината си на механиците и се изправи до момчето, което се бе облакътило на фалшборда и гледаше угрижено бягащите край борда вълни.

— Хубаво нещо е пътешествието! — подметна той. — Вълнуващо! Заслужава да зарежеш родителите си!

Боби сви устни. Защо все мислят, че бяга от дома?

Но не отговори. Замълча. Летецът сложи ръка на рамото му:

— Аз се казвам Боб Хопкинс. А ти?

— Аз също — Боби…

— Чудесно! — засмя се летецът. — Малкия и Големия Боб…

Сходството в имената постопи хладината на момчето, но не напълно. То все не забравяше, че е арестант на кораба.

— Край нас се намират най-романтичните кътчета на земното кълбо — добави Боб Хопкинс. — Наричали са ги Островите на Южното море. Зад нас е Полинезия: атоли, Великденския остров, Хавайските острови… Наляво е Меланезия… Надясно Микронезия… Чудни имена! Произходът им е гръцки. Незос значи остров, полус — много, мелас — черен и микрос — малък. Полинезия — много острови, Меланезия — черни острови и Микронезия — малки острови… Ти познаваш полинезийците — такъв е Маопо. Меланезийците са черни…

— Какобау от кораба на капитан Дик беше меланезиец — прекъсна го Боби.

— Значи, няма да ти ги описвам… А микронезийците приличат и на полинезийците, и на малайците едновременно, с монголска кръв…

Боби беше много изморен, при това още не беше склонен да му прости, че го бе арестувал, макар че го бе спасил, затова се прибра в кабинката си и веднага заспа.

Ала на другата заран, уж случайно, той сам застана зад летеца. Неусетно заговориха, неусетно се сприятелиха.

На третия ден Боби посочи някаква суша на запад.

— Архипелагът Санта Круц — обясни Големия Боб. — Част от Меланезия. Между Меланезия и Австралия се простира Коралово море. Ти го познаваш добре. Знаеш и Големия бариерен риф по източното крайбрежие на Австралия, най-величествената постройка на земята, изградена от живи същества — коралите.

Той замълча, после запита:

— Чувал ли си нещо за остров Ваникоро от архипелага Санта Круц?

Боби вдигна рамене.

— През XVIII век край него пропаднала експедицията на френския изследовател Ла Перуз, унищожена от бурите и човекоядците. А три години преди това, когато Ла Перуз отплавал от Франция, един отхвърлен от него кандидат плакал цял ден. Той се наричал лейтенант Наполеон Бонапарт. Ако го бяха приели, историята може би щеше да добие друг ход… Тази експедиция така развълнувала света, че Людвик XVI и в деня на гилотинирането си продължавал да разпитва за участта й.

В подобни разговори времето минаваше неусетно. На другия ден корабът премина на североизток от Соломоновите острови. Тук Големия Боб не можа да се похвали, че знае много повече.

— Охо! — рече със светнали очи Малкия Боб. — Че кой не е чел Джек Лондон? Майкъл, Джери Островитянина! Черните канибали и белите ловци на роби!

— Това петънце към хоризонта е остров Малаита. Помниш нали, най-дивият от всички Соломонови острови, родината на Мауки, където отрязаните човешки глави са служили като средство за размяна, все едно монети. Сега е протекторат на Великобритания и Австралия. Караме внуците на човекоядците да плащат с тонове злато, калай, фосфорити, каучук, какао и банани за всяка отрязана от дедите им бяла глава, като не смятаме колко черни глави сме затрили ние тогава.

Колкото отиваха по̀ към север, приближавайки екватора, толкова дните ставаха по-къси, изравняваха се с нощта. Слънцето почна да изгрява в шест часа и да залязва в осемнадесет часа. Съзвездието Южен кръст се спускаше все по-ниско над кръгозора на юг.

След още един ден стана дума за Микронезия.

— Това са Жилбертовите острови, Маршаловите, Каролинските, Марианските. В Марианската дълбочина океанът достига 10960 метра. Там се спусна с батискаф младият Пикар. Само край Филипините е измерена по-голяма дълбочина — 11516 метра. А на остров Бикини американците правеха атомните си опити.