Петър Бобев - Гонитба из южните морета

Макар и с изранени пръсти, Боби се прехвърли в лодката изумен. Значи, удар в носа може да пропъди акула! То било тъй лесно. Отде можеше да допусне, че тая беше една безобидна акула, а не акула-людоед? Изумен беше и от страшната мида. Някъде — че къде ли — пишеше за такива чудовища, които захапват краката на бисероловците и ги давят, но не бе допуснал, че приличат толкова на обикновени камъни.

— Какво чакаш още? — сепна го Тангихиа, както се мъчеше да изтегли греблото от стиснатите мидени черупки. — Бягай! А аз ще те гоня и няма да те стигна.

Боби не изчака втора покана. Скочи във водата, преплува за минута до пясъчния бряг, сподирен от виковете на полинезиеца, и хукна към лодката, с която капитан Шери се тъкмеше да се връща на кораба си. Малкият беглец скочи вътре и обясни набързо:

— Аз съм мотористът на капитан Дик Честния…

— Много мило! — рече капитан Шери с най-милата си усмивка, сякаш бързаше да оправдае прякора си Сладкия. — Да види сега тоя разбойник какво значи без моторист! Тръгнах само на платна. Едва намерих машинист в Танга…

Лодката наближи прибоя, там изчака по-висока вълна и с две решителни гребвания на веслата лодкарят я прекара над рифа.

— Какво още чака Честния? — запита капитан Шери.

— Седеф… Или нова копра…

— Има да почака. Аз пак предплатих и седефа, и копрата им.

— Не ви ли е страх да не ви излъжат? Капитан Дик казва, че са лъжци.

— Че лъжат, лъжат! Кой ли не лъже? Но аз си изкарвам печалба и от лъжата им. Купувам им копрата пет пъти по-евтино. Заплащам им с пет пъти по-скъпи грамофони, велосипеди, платове, въдици и ножове. Ето че стана десет пъти! Като им отпусна аванс, оскъпявам го още пет пъти. Всеки гледа да пипне аванса и смята, че ме е надхитрил. Значи, стана петнадесет пъти печалба. От петнадесет островитяни тринадесет да ме излъжат, пак печеля двойно.

Лодката опря в борда. Боби се хвана за стълбата и се изкатери пъргаво нагоре, но изведнаж се врътна назад.

— Предател! — обърна се той към капитан Шери. — Махнете се! Оставете ме да си ходя!

Шкиперът препречи с якото си тяло пътя му. Боби прекрачи фалшборда. Отсреща, от командната рубка, изскочи Червенобрадия.

— Не скачай! — извика той. — Има акули!

Момчето отвърна дръзко:

— Пет пари не давам! Един в мордата и…

После се хвърли с главата надолу. Изплува и загреба към изоставената лодка, като мислеше да я завладее. Но детективът го превари, спусна се по стълбичката в нея и натисна веслата. Ще не ще, Боби сви към брега. Ала как може плувец да се мери с лодка? Когато преследвачът му го настигна и посегна да го измъкне от водата, Боби се гмурна под киля. В този миг видя една размазана сянка, която бързо нарастваше, устремена насреща му.

Акулата не го нападна веднага. Когато той излезе на повърхността, за да поеме въздух, тя се завъртя предпазливо около него и го заобиколи в спирала, която се стесняваше бързо. Боби я пресрещна дръзко. Не бе забравил урока. Юмрук в носа!

И щом хищницата връхлетя, той стовари пестника си по заострената й морда. За беда тя не отстъпи. Отде можеше да знае злочестият Боби, че прогонената от Тангихиа акула е безопасна, различна от кръвожадната синя акула, която нападаше сега, водена не от любопитство, а от неутолим глад. Тя налетя повторно с озъбена паст като зло куче. Малкият плувец едва свари да отдръпне ръката си на косъм от щракналите трионени челюсти. Тоя път той вече се уплаши. Изгуби самообладание. Размята лудо ръце и крака. Втурна се към лодката, забравил, че всеки хищник гони по-настървено бягащата жертва. Сега детективът представляваше по-малка опасност.

Акулата се поизвърна настрана, за да налапа по-удобно краката му. Едновременно с нея пристигна и Червенобрадия с лодката. Той храсна с все сила надебелената дръжка на греблото дълбоко в гърлото й. Задави я. Хищницата побесня. Едва ли не го катурна, изтръгна веслото от ръцете му и потъна в дълбините.

След този щастлив обрат дързостта на Боби се върна начаса̀. Върна се и притъпеният от акулската атака страх от полицая. Пак заплува към острова, за да използува смута на неочаквания си спасител, който отново се бе превърнал в безпощаден преследвач.

Червенобрадия продължи напразните си опити да го догони с едно весло. На прибоя той не можа да се справи с придошлата вълна, която подхвърли нагоре лодката и я преобърна. Детективът изплува тозчас, оправи я, прехвърли се вътре, но вълната беше отвлякла и второто му весло, беше го обрекла на бездействие.