Петър Бобев - Светещата гибел

Успя да им избяга, успя отново да се прикрие от преследващия го китолокаторен лъч, въпреки че вече усещаше в доскоро неуморимото си тяло, засегнато леко от отровата, странна слабост, непознато потръпване на мускулите, скованост.

И страх, непознат преди това страх…

Сър Чарлз не можа да понесе страшната загуба, макар и да знаеше отдавна, че Мери беше обречена още от оня ден, когато бандитът й бе направил насила първата инжекция. Затова вече три месеца поред цялата му флота гонеше Четириногия. Не да я спаси — какво спасение вече — а да отмъсти и нему, както на бандитите някога.

Отмъщение! Само това чувство владееше сърцето му, цялото му съзнание. Нищо друго не бе останало — ни разум, ни дълг, ни привързаност, ни Голямата цел…

Три месеца фалшивите му яхти кръстосваха океана, примамвайки на смърт невинните исполини с коварните магнетофонни подражания на бедствените им сигнали. Избиха хиляди мъжкари, а Четириногия все не се мяркаше. Сякаш бе изчезнал, стопил се в океанската бездна.

Накрая, побеснял от мъка и безсилна злоба, сър Чарлз бе дал последната си заповед — по микрофоните да се предават не само призивите на самци, а и на самки. И китоловците му бяха почнали да унищожават, без да се интересуват от хипоталамусите им, безогледно всички кашалоти, самци, майки и деца, които им попаднеха.

Стотици, хиляди дневно!

Акулите, най-многочислените морски обитатели, вече не смогваха да унищожават плаващите на повърхността грамади от леш.

Когато бе получил зловещата новина и бе долетял на яхтата, край която се бе разиграла трагедията, нещастникът бе лишил начаса от наркотика охраняващите я гмурци, от които двама полудяха на другия ден, а третият се хвърли сам сред акулите.

А той още същата вечер си бе направил инжекция с морфин. Първата в живота! С пълното съзнание, че никога вече няма да спре. Въпреки убеждението си, че тя ще го откара към гибел. По-право — именно затова. Може би нямаше сила да го стори отведнъж, а може би все още се надяваше да отмъсти и на тоя безсловесен звяр, който я бе погубил, уви, преварил с малко нейната отдавна предопределена съдба.

И досега! С все по-нарастващи дози. Нали ключът от сейфа с ампулите стоеше у него: нали единствен, след като я нямаше Мери, знаеше шифъра за отварянето му? Отдаде се и той на тоя порок, от който досега бе извличал само печалби и благодарение на който бе получил възможността да се приближи до осъществяването на безумно дръзката мечта на Мери.

Преди три дни радиостанцията му бе уловила тревожно съобщение. След като забелязали плаващите по океана кашалотски трупове, корабите и самолетите, които следяха за спазването на международните китоловни конвенции, се бяха отправили към местата на неговите кървави набези.

Затова шефът, вече натрупал предостатъчно хипоталамуси, бе дал нареждане да продадат яхтите и с получените средства да се започне постройката на още една подводница. Време беше вече да се установи на океанското дъно и оттам, невидим и недосегаем, да продължи отмъщението си — да изтреби до крак кашалотския род.

С него в дълбокоморското разузнаване със старата подводна лодка щяха да слязат дон Мигуел и Джек Елбери. И за да бъдат с пълни сили, и тримата взеха увеличена доза морфин непосредствено преди спускането.

Подготовката за безкислородното пребиваване под водата беше започнала от няколко дни. Тя представляваше дълъг и сложен процес. Серумът на доктор Булгаро, който едновременно потискаше мозъчния център на дишането и пресищаше организма с ензима на анаеробността, както и прикачената към гърба вместо акваланг туба с лесносмилаема хранителна смес, не бяха достатъчни. Налагаха се още редица процедури, една от които — запълването на всички синуси в костите с лимфа — ги предпазваше да не се натрошат от чудовищното придънно налягане. Другата изискваше притъпяване центъра на кашлицата, за да се позволи безопасно вдишване на водата за запълване на белите дробове. Тази вода, естествено, имаше предназначението, от една страна, да предпази гръдния кош от смачкване, а от друга — при затворена уста да създаде междинна водна среда, която да не позволи на организма да бъде обезсолен посредством осмозата през алвеоларните капиляри на дробовете. И редица други подробности…

Особено важни бяха контактните лещи, които се поставяха на очите, за да им осигурят нормално виждане под водата, там, където обикновените леководолазни маски и очила с въздух биха били направо натикани в очите от налягането. Патентът и на тия лещи бе заимствуван от делфините, които постигат това с отделяната пред очите им слуз. Изобретателите само бяха успели да заменят слузта с пластмаса със същия коефициент на пречупване на светлината като въздуха.