Петър Бобев - Светещата гибел

Булгаро можеше да си представи какво е станало. Нещастната морфинистка в делириума на болестта бе опитала да се хвърли в лагуната сред акулите. Не за пръв път.

Дон Мигуел, сега началник на охраната, не се безпокоеше толкова за пленника, колкото за нея. Следеше я денонощно и при първия пристъп на кризата с помощта на двама свой помощници я укротяваше с нова инжекция.

Клин, клин избива… Но докога?

Доктор Булгаро съвсем не очакваше нейната покана, предадена от бившия тореадор.

— Хайде, брате! — рече той фамилиарно. — Леди те вика.

— Не съм ви никакъв брат! — сопна се докторът.

Но отиде. Това беше не само покана на дама.

Ако не отидеше сам, щяха да го откарат насила.

Леди го очакваше в телеграфната стая, затрупана с купчина одеяла върху кушетката, по-бледа от восъчните кукли в Паноптикума. Телеграфистът, гърбом, продължаваше да потраква безучастно на апарата си.

В треперещата си, почти прозрачна ръка тя стискаше връзка телеграми.

— Синьор Булгаро — той разбра думите повече по отслабналите движения на устните й. — Отново се нуждаем от вашата помощ. Особено сега, след смъртта на хер Хауптман, конструктора на подводницата ни…

Булгаро трепна. Та кога, вчера го срещна. И то в сравнително добро състояние.

Леди въздъхна:

— Сам… Не издържа…

Булгаро неволно поклати глава. Представи си и своята бъдеща участ.

— Сър Чарлз отсъствува — добави тя. Доурежда своите сухоземни сделки, преди да се преселим окончателно в новата си родина, дали и аз ще успея?

После тръсна глава.

— Ето телеграмите! Всички китобойци се оплакват, че срещат все по-рядко големи китове. Не е ли възможно да използуваме за целта и хормоните на младите мъжки кашалоти, та и на женските?

Мълчание. Студено — многозначително.

Или друго. Да ги примамваме. Не да ги гоним, а да ги изчакваме?

Булгаро трепна. Ужаси се, като си представи участта на клетите исполини, ако се осъществеше хрумването на възбудения от наркотика мозък, скрит в тая болезнено красива глава.

И Леди забеляза това прикрито трепване.

— Няма защо да упорствувате още! Вие вече сте наш съучастник, неделим от нас. След като ни казахте всичко друго, защо мълчите сега?

Той се изпъна стреснат:

— Знаете ли, че ние, нашето поколение, само за времето на един човешки живот нанесохме на природата повече пакости, отколкото всички същества преди нас?

И я изгледа погнусен.

— А аз нищо не съм ви казвал. Съзнателно. Или ако сте успели нещо с онова подло средство, то е било само бълнуване, безсмислен брътвеж.

Леди сви красивите си, макар и посивели устни в някакво подобие на усмивка.

— Така ли мислите?

И даде знак.

Сякаш чакал само тоя знак, разбрал го, без да го види, телеграфистът включи магнитофона. И след няколко секунди, през които лентата се превърташе безшумно, Булгаро чу своя глас, отначало като че ли наистина бълнуваше, процеждайки единични несвързани думи.

Но после…

Булгаро усети как дъхът му спира.

Собственият му глас, незадържан, неконтролиран, в разрез със собствената му съвест, с изключителната му воля, с която той се бе гордял преди това, започна да излага бавно, обстойно и логично, уви — прекалено логично, като на научна сесия, всички подробности, които представляваха същността, които бяха „светая светих“ на откритието му. Всичко, което стотиците вестникарски статии не бяха споменали.

Само от време на време го прекъсваше друг глас, гласът на леди Мери, с нов въпрос, на който Булгаро тозчас отговаряше.

Излагаше уверено, дори самохвално, същината.

А същината — това беше начинът, по който той бе успял да пригоди хормоналните секреции на кашалотите, управляващи обменните им процеси, към човешкия организъм, да ги усъвършенствува, да подсили въздействието им. Птиците летят от рождение, но хората, не птиците, достигаха другите планети. Така и сега. Кашалотите издържат на безкислороден живот до два часа. Човекът щеше да издържа неограничено време.

Особен успех според него беше селекционираният след толкова усилия ензим, който обуславя анаеробното енергоотделяне на нервната тъкан. А тя, както е известно всекиму е най-чувствителна към кислородното гладуване при обикновени условия. Това, което природата не бе успяла да постигне дори при китовете, бе постигнал той човекът…

Доктор Булгаро се отпусна сразен в съседното кресло, следван от победоносния поглед на трескавите сини очи.

Мнозина го знаеха. По-право дочували бяха за него, без да се замислят. В Антарктида се срещат риби с безцветна кръв — без еритроцити и хемоглобин, нещо като хемолимфата на насекомите, която пренася съвсем малко кислород. Тогава? Ей това бе допуснал доктор Булгаро — че тия риби може да се окажат най-висшите почти анаеробни същества на планетата. По-висши от някои миди в крайбрежните области, от някои червеи и бактерии.