Петър Бобев - Светещата гибел

И пиянството опита. Пияните му събратя винаги го посрещаха с молба да им издекламира, както той умее, надгробния епитаф на някогашния цар Дарий: «Тук почива божественият Дарий, който беше велик завоевател и голям пияница».

Та и морфинът! Държеше да вкуси от всичко. Че като се представи, когато му дойде времето, пред свети Петра, да се тупне в гърдите: «Всичко опитах — можеш да ме пратиш и в твоя ад! Да опитам и него!»

И битките му с акулите в океанариумите, и истинските битки с акули в открито море, и почти безопасното за него ловуване на акули с въдица, и скоковете във водата, и морското каскадьорство — не беше толкова за пари. Повече заради самото приключение. Да усети вкуса на опасността. Ако не му плащаха, навярно той би плащал — само и само да получи ново преживяване, нова възбуда. Морфинът също. Такава загадъчна, зловеща заплаха…

Пък и последната авантюра — с подводната държава. Какво вълнуващо събитие, непознато другиму…

Морския Тарзан, Акулския Джек, Акулската смърт!

Досмешаваше го, като си припомнеше тия гръмогласни хвалебствия. Всъщност, което е право, и той самият не се отказваше от шума около името си, защото увеличаваше доходите му. Демонстративно, за да го видят, ядеше суров акулски дроб; миеше се със сапун от акулска мас; обущата, коланът, шапката му, та и работните му дрехи бяха от акулска кожа. Ножът му — от шипа на скат. Също като наконечника от копието на Телегон, който с него по погрешка убил баща си Одисей. Морския Тарзан си бе избрал това оръжие, след като бе срещал много акули, нанизани по главите с такива остри и назъбени шипове, получили ги в наследство от жертвите си.

Разузнавателният хеликоптер предаде по радиото, че е открил три стада кашалоти, които бавно се оттеглят пред бурята.

Джек скочи на крака. Сънливостта му мигновено изчезна. Изкачи се в командната рубка при изправения рулеви. Даде нужното нареждане и той превъртя бързо руля. Под заповедта на машинния телеграф корпусът трепна като ударен от бич, понесен от задвижените мотори.

Яхтата се стрелна, повлякла бяла диря срещу бурята, накъдето я насочваше самолетът.

Тогава пред корпуса изскочи, подхвърли се над водата, сякаш нарочно, да го видят, огромен самец косатка с отхапан гръбен плавник. Заигра се. Явно, беше си поставил за цел с риск за собствения живот да отвлече опасния кораб по-далеч от бягащото в противната посока стадо. И не знаеше, горкият, че този кораб не се интересуваше нито от него, нито от самките и децата му.

Наблюдателят от мачтата ги видя.

— Китове по курса! — провикна се той.

Джек Елбери отвори тайната вратичка до кабината си и оттам извади мощен китобоен арбалет, който криеше грижливо от случайни чужди очи. После се изправи на носа, вдигнал оръжието с яките си ръце, с разкрачени нозе срещу усилващото се люлеене. Вълните прииждаха, подобни на течен гранит, и яхтата се изкачваше по тях с пресилено боботене, застояваше се за малко навръх загладените им гребени, после се спускаше с въздишка на облекчение в зиналите насреща й долини. Бавно и величествено. Като забавен кадър на филм.

От върха на вълната Джек видя китовете, по-право подаващите се над водата гигантски туловища и подобните на вълноломи чела, от които излитаха единични коси фонтани.

Преди тях забеляза пред форщевена огромна синя акула. Мерна за миг голямото й черно око и винаги отворената, за да диша, уста. И отново си помисли — колкото повече ги опознаваше, толкова повече се убеждаваше, че въобще не ги познава. Как можеха проклетниците да усетят къде ще има плячка, та да бъдат тъкмо там, където и когато е нужно? И, колкото и странно да звучеше това, дори се възхищаваше от тях — от тия чудни твари, оказали се едни от най-приспособените за водната шир през стотиците милиони години на съществуването си.

Ето я, тя сякаш не плуваше, тя властвуваше в родната си стихия, някаква синя сянка в синия си свят. Една недостижима хармония на всички сини оттенъци от тъмния гръбен плавник до белия корем, по който се чернееха няколко едри прилепала.

Помощникът му дотъркаля макарата с тънката тел, свързана с мощния генератор на ток, прикачи я към двуметровия харпун.

Корабът намали ход, приближи дебнешком до дремещия край женското стадо самец. Изопнал с механичната разтегалка пружината, ловецът се премери и натисна спусъка. Стрелата профуча тридесетина метра и се заби в гърба на кашалота. В същия миг Джек отстъпи встрани, а помощникът му включи контакта. От смъртоносния електрически импулс гигантската жертва подскочи над водата, после се пльосна с гръм отгоре й мъртва.