Петър Бобев - Светещата гибел

Измъченият пленник чака дълго да го повикат, след като те влязоха в апартамента си, където се събраха свободните от наряд хора. Без Булгаро.

Извикаха го чак привечер, когато слънцето бе докоснало хоризонта, а лагуната на изток побеля като седефената вътрешност на огромна мидена черупка.

Тоя път двама непознати пазачи го въведоха при началника си. Леди се бе отпуснала в шезлонга, а мъжът й някак по-възбуден и по-нервен отпреди, стоеше прав с лице към прозореца.

И така, без да се обърне, запита нетърпеливо:

— Синьор доктор, обсъдихте ли предложението ми?

Булгаро мълчеше.

— Склонен ли сте вече да се споразумеем? Иначе ще ви държа без морфин дотогава, докато паднете на колене да ме молите.

Доктор Булгаро вирна глава. И отвърна дръзко, макар да му струваше огромно усилие:

— Смятате ли, че това ще стане, сър! Види се, не ме познавате. Ще умра, но няма да кажа…

Сър Чарлз се обърна с уморено, бавно движение.

— Аз пък съм сигурен, че ще науча тайната ви. Достатъчно добре познавам силата на своето оръжие. Никой не е устоявал… Никой…

И продължи, почти приятелски:

— Но нямам време. Затова апелирам към вашето благоразумие. Аз се досещам за много. Защо не ми кажете малкото, което не знам. Само реакцията, чрез която приспособявате китовия хормон към човешкия организъм.

Булгаро мълчеше упорито.

— Слушайте, приятелю! — продължи с равен глас сър Чарлз. — Трябва да ми помогнете! Никой друг, освен мен няма да ви създаде такива условия за научни изследвания. Да не би вашата държава? Ние заедно с вас ще разкрием тоя воден космос, за който все още знаем по-малко, отколкото за истинския космос.

Той се приближи до него.

— Не ме бавете! И не погубвайте откритието си! Защото може друг да ви превари. Професор Тагами от Токио вече прави опити с животни да запази зародишните им хриле за цял живот и така да приспособи бозайници към дишане с хриле във водата.

— Чувал съм — отвърна ученият. — Това е един интересен опит. Кой знае, може тъкмо той да се окаже по-подходящ.

— Ако беше тъй — прекъсна го сър Чарлз, — аз бих отвлякъл и него. Но дори и да е прав, много е дълъг неговият път. Нямам време да изчаквам така обработените човешки зародиши да израснат до възрастни ихтиандри. Сега предпочитам вашия метод… Казах ви, китобойците ми са готови…

Казах ви и аз — натърти Булгаро. — За мен това, което замисляте, е престъпление. Не само срещу човечеството — срещу природата въобще. Знаете ли какво казва Алберт Швайцер, хуманистът: „Грешката на всички етични системи до днес е, че разглеждат само отношенията «човек — човек», вместо отношенията «човек — природа». Човекът е брат не само на човеците, а на всяко друго същество. Природата е един прецизен механизъм. Излезе ли от строя само една бурмичка, това разстройва целия й ход. Защото еволюцията е нещо като алпинизма. Мъчно се изкачва, лесно се сгромолясва.

От възбуда при липсата на морфина, от възмущение, от гняв той вече викаше, крещеше:

— За да дойде катастрофата не е нужна космическа промяна. Достатъчно е да бъде уязвено само едно важно звено в биоценозата. А знаете ли вие, знаем ли всички ние кое може да се окаже това звено? Мислите ли за тая отговорност?

— Не мисля, защото знам, че ще победя. А победителите не биват съдени.

— От хората — може, но от природата… Природата…

Мълчала търпеливо досега, леди Мери внезапно се изправи. Хубавите й сини очи светеха с дързък метален блясък.

— Достатъчно! — рече тя, сякаш изстреля думата си. — Стига дискусии! Приемате ли предложението ни, или не?

Ученият отвърна начаса:

— Не, разбира се!

Тя тръсна златистата си коса, която грейна като златен ореол покрай бледото й лице.

— Докато човек има съвест, значи още не е станал наркоман.

И се обърна към мъжа си:

— Бог вижда, нямаме друг избор!

После пак заговори на пленника:

— Последното ни средство са инжекциите на истината. Прилагат ги някои диктатори и… служителите на черния бизнес. Всеки проговаря, признава всичко, дори това, което е забравил. Вие повече няма да ни разигравате. Тъй или иначе, ще се доберем до всичко, което ни е нужно. Но ви предупреждавам. След тая операция някои се възстановяват, но повечето…

И погледна да види впечатлението от заплахата си.

— Повечето не издържат… Полудяват…

Затворникът беше стиснал челюсти, свил очи.

Ужасен, но непреклонен.

— Нямам право…

Леди погледна пазачите. Те мигновено се метнаха върху жертвата, овързаха я здраво. Леди заби спринцовката в плешката на Булгаро. После седна на леглото до него. Седна и сър Чарлз, пусна на запис магнитофона, след като махна с ръка на пазачите да излязат.