Саймън Грийн - Шадоус Фол

— Разкарайте този заек от съда ми, преди да е успял да ни убеди, че и ние не сме тук и ще изчезнем на…

— Добре, добре — отвърна бързо щраусът. — Това е всичко, Роби Рабит. Можеш да си вървиш.

Той даде знак на заека да стане от свидетелската скамейка, но до този миг Роби бе вече решил, че наистина не съществува, или пък съдът не е там, а може би и двете, но и в двата случая нямаше смисъл да изпълнява заповед, която вероятно не е чул. Щраусът даде отегчено знак на разсилния да махне заека оттам, което той стори с известно удоволствие, очевидно решил, че гой лично би трябвало да съществува, защото толкова се забавляваше. Особено когато това включваше размахването на чука. Измъкна безропотно отпуснатия заек от свидетелската скамейка и го пусна пред насядалите по пейките, които начаса се възползваха да опънат уморените си нозе върху му.

— Мисля, че аз разсъждавам, затова смятам, че съществувам 34 34 Cogito, ergo sum (лат.) — Мисля, следователно съществувам. . Мисля… — промърмори заекът тъжно, но никой не му обърна внимание, дори и той самият.

— Призовете следващия свидетел — нареди щраусът и в тона му едва-едва се долавяше отчаяние. — Извикайте Сий Гоут.

— Аз вече съм тук — възмути се козелът. — Но не, не мога да изляза от тази количка, така че няма смисъл да се опитвате да ме поставяте на онази скамейка. Само ме избутайте дотам, а аз ще се облегна на това проклето нещо.

Двамата с Бруин Беър с усилие намърдаха количката на позиция. Щраусът изгледа многозначително оръжието на мечока.

— За самоотбрана — поясни Беър и небрежно обърна дулото към щрауса.

Птицата реши, че той няма да натисне спусъка. Съсредоточи вниманието си изцяло върху Сий Гоут, който смучеше звучно водка от бутилката си. Козелът не бе в най-добрата си форма, но всъщност едва ли някога бе бил. Пропитите с кръв бинтове на кръста му изглеждаха неуместно в този животински свят.

— Вие ли сте Сий Гоут? — попита щраусът прокурор.

— Ако не съм, жена ми дяволски ще се изненада като се върна довечера вкъщи. Разбира се, че съм, по дяволите. Какво смятате, че съм — кървяща птицечовка ли? Боже, какви гадни твари са. Живо доказателство, че Създателят е имал чувство за хумор, при това доста гадно.

— Трябва да потвърдите за пред съда — настоя упорито щраусът. — Кажете си името и разкажете на тук присъстващите какво точно се случи на гробището.

— Аз съм Сий Гоут и някакво копеле ме гръмна. Нали така, Беър, а сега ме разкарай оттук.

Необходимо бе малко време и повече търпение от страна на всички, но присъстващите в залата накрая получиха от него подробна картина на случилото се. Публиката шушукаше неспокойно помежду си. Повечето от тях никога през живота си не бяха имали истински враг, да не говорим за някой, който стреля иззад прикритие и после се измъква с военен хеликоптер. Козелът се утешаваше с бутилката и гледаше щрауса с кървясали очи.

— Кога ще пристъпим към важните неща, а именно — да измислим какво, по дяволите, ще правим?

— Затова е свикано това заседание — да реши — подчерта кондорът и му се прииска да не го бе правил, когато козелът се втренчи в него свирепо.

Фактът, че го простреляха, не допринесе абсолютно с нищо, за да пооправи нрава на Гоут и изобщо не му пукаше кой ще види това. Погледна първо присъстващите, а после към съдебните заседатели.

— Май се шегувате. Тая сбирщина не може дори да реши да се изпикае върху обувките си, ако горят.

Съдията удари с чукчето си.

— Достатъчно! Още една дума и ще ви осъдя за неуважение на съда.

— Не, няма — намеси се Бруин Беър.

— Трябва да се съглася с мечока — отбеляза щраусът. — Главно защото е насочил оръжие срещу мен.

Кондорът погледна надолу към Беър и револвера му и реши, че прокурорът има право.

— Свидетелят е свободен и може да напусне скамейката. Може също да върви по дяволите, ако не представлява голям проблем за него.

Беър избута мрачния, мърморещ Сий Гоут, а кондорът изгледа много строго щрауса.

— Още един такъв свидетел и по-добре да си прибираме нещата и да се разотиваме по домовете си.

— Още е рано, милорд — отвърна оживено щраусът. — Призовавам следващия свидетел — Скоти, страшилището за елфите.

Преди някой да успее да го подкрепи и извика, залата внезапно се огласи от поредица изплашени писъци, когато нещо дребно, но много разярено си запробива път из претъпканите редици на зрителите. Животни с всякаква форма и нрав се опитваха да се махнат от пътя му. Тези отпред се разпръснаха, когато едно малко, но изключително непоколебимо на вид куче се появи сред блъсканицата.