— Милорд — каза щраусът, — настоявам за тишина. Въпросът е много сериозен и трябва да бъде разгледан в дълбочина.
— Глупости! — възмути се един изнервен еднорог. — Това, което е от значение е, че сме атакувани. Ловното братство накрая ни откри. Казвам, че трябва да изчезнем в най-дълбоките дупки, които открием, да ги затворим и да останем там, докато някой слезе да ни каже, че всичко е приключило. Тръгвайте към дълбините и се спускайте бързо, момчета. Аз ще ви водя.
— Оставате по местата си — сряза го кондорът и удряше като обезумял с чукчето. — Никой няма да ходи никъде, докато не обсъдим докрай и журито не вземе решение.
— Какво, тази паплач? — обади се Сий Гоут, гледайки недоумяващо дузината подбрани на скамейката на журито. — Не бих се доверил на тази пасмина за нищо на света. Виждал съм по-интелигентни представители да лежат проснати по гръб във витрината на месарниците. Единствената причина, поради която са тук, е защото глезените им са оковани с вериги за тези пейки. Да бъдем честни, наистина ли избрахме тези образи или просто теглихме жребий и те изгубиха?
— Всичко бе извършено както трябва, съгласно традицията отвърна щраусът и сбърчи клюн презрително.
Ефектът му хареса и той повтори, макар че клюновете по принцип не се сбръчкват особено добре.
— Всички членове на журито отговарят на изискванията.
— Да бе — каза Сий Гоут. — Още са топли и дишат.
— Сдържай се! — скастри го щраусът.
— Какво, пред тях ли? — възпротиви се Сий Гоут. — Не съм и подходящо настроение. Но дори и да бях, не бих желал да ви гледам, докато се сдържам. Определено не сте мой тип.
— Ще бъдете призован да свидетелствате скоро — каза щраусът. — Моля да не забравяте къде се намирате.
— Моля да продължите нататък — отвърна Сий Гоут. — Или ще ви завържа шията на възел.
Щраусът реши да се престори, че не го е чул и се обърна към журито, повечето членове на което вече бяха загубили интерес към процедурата и се опитваха да подкупят някои от зрителите да заемат местата им. Един от тях се опитваше да предизвика интерес в игра на шанс. Друг твърдеше, че има колода с порнографски карти, но тъй като всички снимки бяха на патици, трудно бе да му се вярва. Разсилният конфискува картите и ги изяде за по-сигурно. Щраусът се изкашля отново, а съдебните заседатели го изгледаха свирепо и бунтарски.
— Благородни мои патици, полски мишки, катерици… и дребни пухести бозайници с отвратителни привички, за съжаление трябва да настоявам да съсредоточите цялото си внимание върху доказателствата, които ще ви бъдат представени — отбеляза твърдо щраусът. — В противен случай ще останем тук през целия проклет ден, а някои от нас си имат домове, където да се приберат.
Съдебните заседатели кимнаха одобрително. Това бе понятен за тях език. Надянаха маските на усърдно внимание и погледнаха в очакване щрауса, който явно се наду под погледите им. Така много обичаше да е в центъра на събитията. От години не бе имал такава огромна аудитория и имаше твърдото намерение да се възползва от това докрай.
— Ще призова първия си свидетел — заяви той надуто. — Повикайте славните радиоактивни костенурки.
Няколко души се изредиха да викат костенурките, това сториха и някои сред зрителите, които просто се опитваха да са полезни. Последва продължителна неловка пауза и накрая разсилният отиде да види какво става. Върна се почти незабавно като клатеше глава.
— Ще трябва да се оправяте без костенурките — заяви той категорично. — Очевидно са подхванали спор кой е играл най-важна роля в последното непрежалимо телевизионно шоу и в този момент се дуелират на смърт — или докато им писне. И в двата случая във всички посоки се размахват стоманени остриета, няма да се приближа и на инч разстояние от тях, освен ако не е абсолютно наложително. Извикайте някой друг на тяхно място.
— Много добре — каза обвинителят щраус и му се прищя да има зъби, за да скръцне с тях. — Призовете нощния гризач, Роби Рабит.
Мнозина се развикаха за Роби Рабит, бяха придобили опит в това, а разсилният трябваше да мине между тях със своя дървен чук за крикет, за да възстанови реда. Кондорът удряше с чукчето сякаш за последно, но никой не му обръщаше внимание с изключение на малък брой опърпани невестулки, които биха заети да правят залози в коя посока ще полети главата на чукчето, когато накрая се измъкне. Хиената удряше с дървения чук със замах и мощ, където свари, докато накрая въдвори напрегната тишина, с неясен подтекст на масово негодувание. Тя се хилеше с озъбена усмивка и се оглеждаше с надеждата да открие още някого, когото да сплаши. Бе се вживяла в ролята на разсилен. Разкриваше изцяло нови перспективи за законово оправдана тежка телесна повреда.
Читать дальше