Саймън Грийн - Шадоус Фол

— Кой е за тази седмица? — попита Поли подсмихвайки се. — Не успявам да съм в крак със заплетения ти любовен живот. Ти си единствената, която познавам, чийто живот е като сапунена опера. Спомням си последно за Грант. Още ли е актуален?

— Горе-долу. Добро момче. Китарист в някаква група, за която не си чувала. Сериозно си пада по това да потъва в размисъл в някой ъгъл и да изглежда енигматично. Малко младичък е за мен, но пък си падам по предизвикателствата.

— Както винаги — отбеляза иронично Поли. — Добре ли свири?

— Откъде да знам, скъпа. Човек не си носи китарата в леглото. Официално сме разделени, защото не признавах неговия гений. Което всъщност ще рече, че не си придавах сериозен вид, когато той разказваше за това. Ще му звънна по-късно днес да видя дали още се цупи.

Поли я изгледа замислено.

— Чуваш ли се често с Амброуз напоследък? Не говориш много за него, както преди.

— Той плаща наема на това място, оставя ми и по някой чек от време на време, като се сети, но най-вече е достатъчно цивилизован да спазва разстояние. Изобщо не трябваше да се женим. Ти ме предупреди. По дяволите, всички до един ме предупреждаваха за Амброуз, но аз не ги послушах. Животът с него бе все едно, че съм омъжена за някой човек на изкуството с всичкото му там непостоянство. Никога не знаех до кой аспект от личността му ще се събудя сутрин. В началото бе забавно, все едно, че съм омъжена за няколко души едновременно, но ми омръзна доста бързо. Дори и аз обичам по малко стабилност в живота си. По-точно, предпочитам мъжете ми да не си променят нрава по средата на разговора. Сега, като се виждаме твърде рядко, сме къде-къде по-щастливи.

Наистина трябва да се наканя да се разведа с него, но така си ми е удобно, иначе ще ми коства усилия и грижи. Защо да клатим лодката? Той се грижи за финансовата ми стабилност, а аз не се появявам да го притеснявам пред устремените му към възвишеност приятелчета. Щастлива съм с моята си картина и сеансите с картите. Честно казано, скъпа, мисълта да ходя навън, за да си изкарвам прехраната, ме изпълва с ужас. Искам да кажа, представяш ли си ме да тичам за работа всяка сутрин като послушен дребен чиновник, да повтарям „Да, сър“, „Не, сър“ на шефа и да ме регистрират по часовник на влизане и излизане от работа? По-скоро ще умра. Не съм практична по природа и нямам никакво желание да се уча на това. Аз съм щастлив малък паразит, на топличко и безопасно в уютното си малко гнезденце и не виждам причина да сменям нищичко.

— Пари… — вметна Поли. — Не ми се е налагало да мисля за това отдавна. Не че имам някакви скъпи навици. Наследих къщата от татко и прилична сума също. Само дето повечето ги няма. Стопиха се някак си с годините. Още не съм успяла да кажа за това на татко. Изчаквам подходящия момент да повдигна въпроса, но досега не е имало такъв. Освен това вече си има достатъчно проблеми, като се опитва да се приспособи към всички неща, които са се променили докато го… нямаше. Не е животът, който помни.

— Пийни си — каза Сузан. — Светът е твърде студено и мрачно място, за да си трезвен.

— Сузан, едва девет и половина сутринта е! В тази чаша има достатъчно, за да се парализирам до десет и половина.

— Най-добре за теб — отвърна без да се поколебае Сузан. — Ако повече хора се трупясват от сутринта, светът ще е по-приятно място. Няма да свършат кой знае каква работа, но няма и да са във форма да им пука кой знае колко, нали?

Поли се усмихна и поклати глава. Обаждаше се по телефона на Сузан от години, говореха безкрайно за нищо и всичко, но бе забравила колко въодушевяващ може да бъде разговорът с нея на живо. Трябваше да се стараеш да поддържаш темпото, когато й се отвори глътка. В това се състоеше и половината от удоволствието. Поли отпи предпазливо от брендито и се поотпусна почти против волята си, когато топлината му се разля в стомаха й. Сузан пиеше и говореше на практика едновременно — умение, за което й бяха нужни години усърдно практикуване.

— Още ли имаш проблеми с отец Калахан? — попита накрая Поли само за да вметне нещо.

— Разбира се. Той не одобрява гледането ми на карти, но така е с всичко, което е интересно и забавно. Мисля си, че тайно в себе си е пуритан по сърце и вярва, че хора като мен трябва да бъдат заклеймени на общо основание. Никога не е помирисвал ни питие, ни жена тоя тип. Нарича ме „лош пример“ в проповедите си, което си е справедливо, и предрича всякакъв сорт възмездие за всеки, който се осмели да се консултира с мен. Обаче, тъй като аз имам много повече опит в сферата на предсказанията от него, клиентите все продължават да идват, благословени да са плахите им сърчица. Във всеки случай, не знам какво прави човек като Калахан в Шадоус Фол.