Саймън Грийн - Шадоус Фол

— Смятах, че си спомням каква бъркотия е тук, но трябва да видиш това място, за да го оцениш. В чест на моето завръщане, нека да почистя тук. Вероятно си заровила две-три стари гаджета някъде в целия тоя боклук.

— Остави къщата ми на мира — каза Сузан. — Съвършено ме устройва такава. Удобна ми е. Поли, много се радвам да те видя след толкова време. Колко станаха… десет години? Не си представях, че някога ще те видя отново да излизаш от онази прокълната къща. Какво се случи? Нещо трябва да се е случило! Разкажи ми всичко, до най-дребните подробности и пикантерии. Искам да чуя всичко.

— Задръж малко — каза Поли, усмихната до болка. — Дай ми възможност да си поема дъх. За пръв път, откакто взех да се разпадам, излизам от дома си, изминавам някакво разстояние и все още треперя. Взех такси, за да стигна до тук, но през повечето време не посмях изобщо да погледна навън през прозореца. Светът е толкова голям, а аз не съм свикнала с това. Дори и краткият път по брега на реката до твоята колиба бе достатъчен, за да накара сърцето ми да бие до пръсване. Ще ми отнеме известно време да привикна към свободата.

Спомняш ли си като бяхме малки как ходехме навсякъде заедно? Забави, танци, концерти, протести, навсякъде — две лоши момичета насред всяка суматоха. Красавици от Ада. Разюздани тийнейджърки — никой мъж не бе в безопасност. Боядисвахме си разноцветни кичури над мивката на майка ти в кухнята, защото си мислехме, че така ще изглеждаме по-разкрепостени. Тогава си беше модерно да си разпуснат. Спомняш ли си като ходехме по дискотеки и си проверявахме грима в дамската тоалетна и спорехме на кои момчета ще разрешим да ни поканят тази нощ? Сега ми се струва, че беше някакъв друг свят. Не мога да повярвам, че съм била аз. Сякаш от кралица тийнейджърка съм се превърнала в стара мома, която няма нищо общо с онези времена.

— Престани с това — прекъсна я решително Сузан. — Не беше виновна за нищо. Имаше си проблем или по-скоро той те бе завладял и се опитваше да се справиш с него по най-добрия начин. Всеки друг би рухнал под такъв товар още преди години. Винаги съм знаела, че накрая ще се освободиш. О, Боже, толкова е хубаво, че те виждам пак, Поли! Разговорите по телефона с часове наред ни помагаха да сме заедно, но не е същото. Сега, моля те, преди да съм се разтопила, разкажи ми какво, по дяволите, се случи.

— Един човек дойде да ме види — каза Поли. — Някой, когото познавах преди, когато и двамата бяхме деца. Той ме освободи от миналото ми. Казва се Джеймс Харт.

— Майтапиш се! Срещнала си Джеймс Харт! Видях завръщането му в картите преди седмица, дочух, че е тук, но не съм срещала някой, който действително да е говорил с него. Как изглежда? Хубав ли е? Мираж, призрак? Достъпен ли е?

Поли се засмя за пръв път.

— Да… не… ще трябва да го попиташ лично. Той е удивителен човек. Не говори много, но в него има неподозирана сила. Има потенциал да се превърне в нещо изключително, дори и да не го разбира все още.

— Разбира се, че има — потвърди Сузан спокойно. — Картите от месеци показват, че нещо могъщо иде насам. Но трябва да призная, че не очаквах това да е Джеймс Харт. Не мисля, че и някой друг го е очаквал, освен може би старецът Времето. А ти го откри първа… Успя ли да те събере отново? Цялата?

— Всяка част от мен. Сега съм едно цяло. Но и не спря дотук…

— Искаш да кажеш, че има още? Какво друго направи — построи ти нова къща?

— Върна баща ми. Жив е отново, благодарение на Джеймс Харт.

— А стига бе… Поли… май двете се нуждаем отчаяно от по едно силно питие. Вероятно от по няколко.

Сузан стана, не спря да клати глава, отиде до шкафа, измъкна бутилка бренди и две чаши. Постави чашите на масата, повтори пак „А стига бе“ и наля щедро от брендито.

— Поли, къде точно е той сега?

— Отиде на гроба на майка ми. Или имаш предвид Джеймс? Не съм много сигурна той къде е. Каза нещо, че ще потърси някой от семейството си, но пак ще се срещнем по-късно тази вечер. Ще се видим в някакъв бар, който знае. В бар! Осъзнаваш ли колко отдавна никой не ми е купувал питие в бар? Не знам дали ще мога да го направя. Имам предвид, да изляза навън ми е достатъчно трудно и без да се налага да се срещам с цял куп непознати. Може би трябва да му кажа, че не мога да отида. Да отложим докато се почувствам по-силна.

— О, не, няма — възрази незабавно Сузан. — Вече си се измъкнала от черупката, не можеш да се връщаш назад. Не се безпокой, всичко ще е наред. Аз също ще дойда, ще стоя дискретно някъде отзад, разбира се. По-добре да намеря някой да ме ескортира, за да не се набивам на очи.