Саймън Грийн - Шадоус Фол

— Само кажи колко е сериозно — настоя Рия, вече и тя разтревожена.

— Зле е — отвърна Сузан. — Много зле.

Поведе ги надолу по хълма, покрай ярките шатри и чергила. Хората автоматично им правеха път — реагираха както на устрема на Сузан, така и на авторитета на Рия. Неколцина се провикнаха след тях от любопитство, но Рия раздаваше набързо усмивки и не спираше. Домът на Сузан бе наблизо, стърчеше самотен сред избуялата трева по брега на река Тон. Не беше кой знае какво — дървена едностайна колиба, покрита с катран и крепена от ръждясали гвоздеи. Приятелите на Сузан от години се опитваха да я убедят да се премести на някое по-цивилизовано място, но относно това, както и относно много други неща, тя проявяваше мълчаливо упорство и никой не можеше да я накара да промени мнението си.

Имаше само една врата и един прозорец. Зад спуснатите завеси светеше лампа, а вратата беше затворена. Сузан почука два пъти, изчака миг и почука отново. Рия и Аш се спогледаха зад гърба й. Чу се как в ключалката превъртяха ключ, дръпнаха резето и после вратата се отвори и ярката светлина на лампата се разпиля във вечерния здрач. Сузан се втурна в бараката, а Рия и Аш я последваха вътре. И двамата подскочиха, когато някой затръшна вратата зад тях.

Извърнаха се и видяха шериф Ериксон да заключва и да спуска резето отново. Той кимна на Сузан и Рия, погледна въпросително Аш, после посочи тялото на пода — горната му половина бе покрита с одеяло. Там, където се намираше главата, то бе просмукано с кръв, кръв имаше и на пода. Сузан се отпусна на един стол явно изтощена, а Рия коленичи до тялото. Аш се възползва от възможността да се огледа наоколо. Бе минало известно време, откакто бе посещавал дома на Сузан, но нищо не бе променено. Все така цареше бъркотия. До отсрещната стена имаше неоправено легло, а до него — очукана тоалетка. Голямото огледало на нея бе изписано с червило със съобщения от Сузан до самата нея и бе отрупано с пъстра колекция от стари снимки с подгънати краища. Имаше три стола с различен дизайн и в различна степен удобни, заринати със стари дрехи и всякакви боклуци. Празни картонени кутии от храна бяха разхвърляни по голия дървен под. Стените бяха покрити с избелели афиши за никога не прожектирани филми и никога несъстояли се представления. Мястото бе кочина, но някак мило и повечето от посетителите на Сузан го намираха за уютно. Аш винаги се бе чувствал като у дома си тук.

Най-накрая, тъй като не можеше повече да отлага, Аш погледна към тялото. Рия бе отметнала одеялото и сега се виждаше главата на мъртвеца. Черепът бе размазан и обезобразен, явно от многократно нанесени удари. В косата имаше кръв и мозък, а едната страна на лицето му бе кървава пихтия, но въпреки всичко Аш веднага разпозна кой бе това. Лука дьо Френц човекът, който твърдеше, че е обладан от духа на Архангел Михаил.

Сузан се клатушкаше напред-назад в стола си, обгърнала здраво с ръце тялото си, за да не трепери, и се стараеше да не поглежда към трупа. Рия отмести поглед към шерифа, лицето й бе спокойно и безизразно, като на професионалист.

— Имаме ли свидетели кога и как е умрял?

— Не — отвърна тихо Ериксон. — Сузан се върнала вкъщи преди половин час и го заварила да лежи там. Мъртъв е отскоро. Кръвта е още лепкава на места. Каквото и да се е случило тук, не е обир, при който нещо се е объркало. Портфейлът му е у него. Парите и кредитните карти не са докосвани.

— Искаш да кажеш, че е убийство? — попита Рия, изправи се и се вторачи в Ериксон видимо шокирана. — От векове не е имало убийство в Шадоус Фол. Заложено е в същността на този град. Такива неща не могат да се случват тук!

— Изглежда твърде мъчителен начин за самоубийство — изкоментира Аш.

Рия го изгледа гневно.

— Изпратих да доведат доктор Мирин — побърза да обясни шерифът. — Скоро трябва да пристигне. Макар че не би могъл да стори кой знае какво. Нямаме подобаващо оборудване за съдебно разследване. Ще трябва да потърсим помощ извън града.

— Не — незабавно реагира Рия. — Ако се разчуе дори и дума, в града ще нахлуят цели тълпи отвън. Не можем да допуснем това да се случи. Има други начини да получим информация от мъртвите. Ще използваме тях.

Последва дълго мълчание, всички в стаята се бяха втренчили в мъртвото тяло.

— Кой, по дяволите, ще е толкова луд да убие един архангел? — попита Аш.

— Добър въпрос — обади се Ериксон. — Михаил винаги ме е ужасявал.

— Значи не е възможно нашият убиец да е обикновен човек — отбеляза Рия. — Който и да е сторил това, трябва да е бил дяволски силен, за да се приближи до Лука. Толкова силен, че дори пратеникът на Бога не би могъл да го спре…