Саймън Грийн - Шадоус Фол

— Боиш ли се, Ленард, като знаеш, че ще умреш отново… завинаги… когато преминеш през Вратата?

— Дяволски права си, че се плаша — отвърна Аш. — Аз съм мъртъв, не съм луд. Не че имам избор по този въпрос. Не мога да продължавам по този начин и не бих продължавал, ако можех да си го позволя. Моето място не е тук. Знаеш ли, никога не спирам да се удивлявам, че в град като този, претъпкан със странни и чудни хора, не мога да открия нито един човек, който да има ясна представа за онова, което е отвъд Вратата към вечността. Има много теории и множество религиозни твърдения, но няма истински доказателства. Единственият, който би могъл да ми каже, е Лукас, а досега не успях да събера смелост да го попитам. Може би защото се боя от това какъв може да бъде отговорът му. Противна ми е мисълта, че Раят може да е пълен с хора като Михаил. Но тук е по-зле. Това… чистилище… Нещата ми се размиват. Започвам да забравям — спомени, черти на характера, дребните неща, които ме правеха онова, което бях. Ако не премина скоро през Вратата, имам ужасното предчувствие, че просто ще избледнявам малко по малко, ден след ден, докато не остане съвсем нищо. Това действително ме плаши. — Той млъкна рязко и се усмихна на Рия.

— Съжалявам, разбъбрих се. Толкова отдавна чаках възможност да поговоря с теб. Имам да ти казвам толкова неща…

Замълча пак, когато забеляза как изражението й се промени. Топлотата бе изчезнала от усмивката й, завесата се бе спуснала и в очите й не бе останала и следа от нея, само учтива и любезна маска като за пред непознати.

— Ти още не можеш да повярваш, че това съм аз — промълви гой. — Или не можеш да си го позволиш. Защото тогава ще трябва отново да разтвориш сърцето си и да рискуваш да бъдеш наранена пак, когато трябва да си тръгна.

— В действителност не се замислям чак дотам — отвърна му Рия. — Ленард Аш бе част от миналото ми и там му е мястото — сред спомените. Сега, ако ме извиниш…

Аш кимна уморено и понечи да се ръкува, когато осъзна, че все още държи чашата с греяно вино. Предложи й я.

— Искаш ли? Не съм пил от нея. Във всеки случай не ми се опитваше. Купих го заради аромата. Винаги съм обичал уханието на вино с подправки.

Рия понечи да откаже, но все пак прие чашата. Беше жадна. Отпи предпазливо и преглътна с усилие, когато виното опари езика й. Приятна топлина се разля в гърлото й и потече надолу в гърдите й. Тя се усмихна на Аш, после се извърна. В очите й се появиха сълзи от подправките във виното. Аш направи крачка да я последва, после и двамата спряха, защото една фигура изхвърча от тълпата и се втурна към тях.

Сузан Дюбоа намали устремния си бяг и спря до Рия. Трябваше да постои, да си поеме дъх, преди да може да говори. Бе рошава, раздърпана и разтревожена, но тя често изглеждаше така. Сузан бе висока, с дълги крака, в средата на трийсетте и се обличаше в дрипи и парцали, сякаш прибрани от кутия за дрехи, отказани от всички в Армията на Спасението 10 10 Религиозна благотворителна организация. . Бе хубава, с някаква скандинавска красота, със съвсем светли очи и изпъкнали скули. Носеше косата си на плитки, които сякаш бе изгубила търпение и бе зарязала сплетени наполовина. Изкарваше си прехраната с гадаене на карти таро и бе неофициална майка за всеки, който имаше нужда от такава. Тя изглеждаше… Рия усети как внезапно коремът я присви от напрежение, щом осъзна, че Сузан не бе просто изплашена. Тя изглеждаше ужасена. Рия бързо подаде чашата си на Аш, улови ръцете на Сузан и й се усмихна успокоително.

— По-спокойно, скъпа. Поеми си въздух, ще почакам. Какво се е случило?

— Шерифът ме изпрати да те намеря — проговори накрая Сузан, като с усилие произнасяше думите. — Трябва да дойдеш веднага. Не мога да го обясня тук. Може да ме чуят.

Рия и Аш автоматично се огледаха, но никой сред тълпата наоколо не им обръщаше кой знае какво внимание.

— Добре — каза Рия утешително. — Ще дойда. Води ме.

— И аз ще дойда — отзова се Аш.

— Това влиза в задълженията ми — възпря го Рия. — Не е нужно да се замесваш.

— Престани да спориш и тръгвай с мен! — сряза я Сузан и потъна отново сред тълпата, без да поглежда назад дали я следват.

Рия погледна гневно към Аш и побърза да настигне Сузан. Аш захвърли чашата с вино и тръгна след нея. Лесно я настигнаха. Сузан бе твърде превъзбудена, за да поддържа дълго същото бясно темпо. Те минаха от двете й страни и се опитаха да й вдъхнат сигурност с присъствието си. Тя направи опит да им се усмихне, да покаже, че оценява намерението им, но страхът не изчезваше нито за миг от лицето й.