Саймън Грийн - Шадоус Фол

— Може да се окаже добра идея отсега нататък да следим всеки смъртен случай в Шадоус Фол — каза Рия спокойно и уверена, че няма да се наложи тя да е тази, която ще свърши работата. — Просто в случай, че Михаил се завърне в образа на някой друг.

— Всъщност вече се сетих за това — отвърна Ериксон. — Ти и Градският съвет ще одобрите ли допълнителните средства, които ще са нужни за заплати на помощник-шерифите и двайсет и четири часово наблюдение?

Рия трепна недоволно и каза:

— Ще се върнем на това по-късно. Бюджетът е малко ограничен тази година.

— Така е всяка година — възрази сухо Ериксон. — Особено когато аз искам нещо.

Рия се засмя тихичко и Ериксон трябваше да се усмихне. В миналото бяха водили много битки във връзка с пари по единия или другия въпрос, а понякога и по двата. Заради явната сложност и ожесточени вътрешни борби, няма друго такова нещо, като политиката на малкото градче — освен може би пираните, нападнали плячка. Шерифът и кметът, свързани от общи спомени, се усмихнаха неловко един на други нито един от двамата не бе сигурен, че е доволен от внезапно възникналата близост. Събитията от изминалите няколко седмици ги бяха сближили против волята им. Ериксон се опита да каже нещо, но трепна вътрешно, когато осъзна, че единствената тема, за която се сеща, едва ли би улеснила нещата помежду им. Трябваше обаче да я подхване — поне заради това, че такава му бе работата. А можеше и да се окаже важно.

— Щом заговорихме за завърнали се, да ти кажа, че видях Ленард онзи ден. Изглеждаше добре, като се има предвид всичко. Знаеш ли, че се е захванал с Джеймс Харт?

— Да — отвърна Рия, — знам. Сякаш нещата не са достатъчно зле, ами и Джеймс, проклетият му Харт, се е върнал и единствено, за което всички желаят да разговарят, е онова отдавнашно предсказание. Трябва да е имало нещо друго, което може да се е случило, да размъти водите още повече, но мътните ме взели, ако мога да ти кажа какво. Понякога имам силното чувство, че всички в този град са се побъркали. Такива неща винаги вървят по три, нали знаеш. Първо убийствата, после завръщането на Джеймс Харт. Какво ли следва? Целият град да бъде заличен от някой гигантски метеор, дяволите да го вземат?

— Шшшт — възпря я Ериксон. — Не подсказвай на съдбата такива идеи.

— Във всеки случай, мислех си за Ленард — каза Рия, а тонът й бе студен, спокоен, твърд. — Днешното погребение ми напомни за неговото. Там също нямаше опечалени. Само ти, аз и родителите му. Беше влажно, ветровито и цветарят бе объркал цветята. Не беше подобаващ начин да се сбогуваш.

— Трябва да поговориш с него — каза Ериксон.

— Не. Моят Ленард е мъртъв.

Тя го изгледа гневно, враждебно, а погледът й му подсказа, че ще промени темата.

— Доколкото разбирам, ти си се срещал с Джеймс Харт. Какъв е той?

— Изненадващо нормален. Доста приятен. Малко мълчалив, но щом за пръв път си попаднал в Шадоус Фол, как иначе да е. Изобщо не си спомня детството си тук. Ленард смята, че си го спомня като дете, но не мога да кажа същото за себе си. Ами ти?

— Не — Рия поклати глава. — Проверих регистрите веднага, щом чух, че се е върнал. Били сме в един и същ випуск, в едно и също училище и четиримата, но нито ти, нито аз, нито никой от тези, с които се свързах, не си го спомня. Не може да е просто съвпадение. Мисля, че Времето пак се намесва в спомените ни.

— Ленард си го спомня.

— Ленард е мъртъв. По-трудно е да скриваш нещата от мъртвите.

— Може би затова е завел Джеймс Харт да се срещне с Времето. Той винаги е бил от тези, дето стигат до същността на нещата. — Ериксон внезапно се усмихна. — Ще ми се да имах някой бръмбар на стената по време на този разговор. Но каквото и да се е случило там, те всички мълчат по въпроса. Харт е отишъл да види фамилния си дом. Надявам се да се е подготвил за шока. Никой не е живял там, откакто родителите му са заминали. Един от моите помощници го държи под око за всеки случай. Не знам какво му се е случило на Ленард. Не са го виждали по обичайните за него места. Все пак предполагам, че Харт би могъл да попадне и на по-лоша компания.

— Нали не смяташ, че те просто ей-така са се срещнали?

Ериксон се намръщи.

— Мислиш ли, че Времето се намесва директно?

— Времето или градът?

Рия поклати глава, сви рамене и промени темата отново. Ериксон не й попречи. Даже след всичкото това време споменаването на името на Аш й причиняваше болка. Тя погледна гробището и града отвъд него.

— Нещата се разпадат, Ричард. Пророчеството за Харт е изнервило доста хора. Боят се за себе си и за града. Никой не се доверява на никого вече. Ако бяха само убийствата или просто завръщането на Харт, мисля, че можехме да се справим, но от двете заедно градът е обезумял. И няма нищо, по дяволите, което бих могла да им кажа, за да ги успокоя. Сега не сме по-близо до убиеца, отколкото когато намерихме тялото на Лука да лежи в собствената си кръв на пода в дома на Сузан. Градът търси някого, на когото да припише вината, и ако скоро не им осигурим изкупителна жертва, те ще си намерят сами. Всички очакват следващото убийство, следващия етап. А когато това се случи, хората от този град ще се отправят към ръба като стадо, упоено от амфетамини.