Саймън Грийн - Шадоус Фол

— Винаги си имала дарба за интересни фрази — отбеляза Ериксон, само за да каже нещо.

Никога не беше виждал Рия толкова потисната, толкова сразена. Толкова уязвима.

— Правим, каквото можем — каза той сковано. — Помощниците ми ще пазят Харт от нападение, стига да не се набива на очи. Освен това наистина няма какво друго да правим. Разполагаме с всички медицински и магически доказателства и те задно не ни отведоха доникъде. Нямаме мотив, свидетел или оръжие на престъплението. Или нещо, което да свързва жертвите. Може да са случайни мишени, избрани по причини, които само луд може да проумее.

— Точно така — подкрепи го Рия. — Продължавай. Защо не ме поуспокоиш малко, а?

— Ако ти е нужен оптимизъм, дошла си не при когото трябва. Самият факт, че съм тук и се надявам да се случи чудо, трябва да ти подскаже нещо.

— Кой знае — каза Рия и сви уморено рамене. — Може и да имаме повече късмет. Гробищата са специални места навсякъде, но особено в Шадоус Фол. Реалността започва да се губи сред толкова смърт. А напоследък с всички тези идващи и заминаващи може би нещата са се объркали достатъчно, за да потърсим знаци, които можем да разгадаем. Наистина ли прозвуча толкова отчаяно, колкото си мисля? Не ми отговаряй, не искам да знам.

— Готова ли си за една наистина лоша новина? — попита Ериксон, без да я поглежда. — Нямах намерение да ти казвам, докато нямам солидно доказателство по един или друг начин, но… По дяволите! Трябва да говоря с някого или ще полудея. Още двама души липсват. Никого не са предупредили преди да изчезнат, няма причина да изчезнат от погледа и засега никаква следа от тях. Рано е да сме сигурни, но искаш ли да се обзаложим, че ще се окажат осма и девета жертва?

— Още две?

Рия стисна силно очи за миг, сякаш можеше да се скрие от истината. Ериксон понечи да протегне ръка към нея, но моментът на слабост премина, тя ги отвори и го погледна открито.

— Как се казват? Някой важен?

— Всъщност не. Един човекоподобен, Джони Скуеърфут и един Мерилин, последна европейска версия. Несъмнено и двамата са скъпи на своите приятели и семейства, но за града не са голяма загуба. Както и при всички останали няма явен мотив за изчезването или убийството им. Нямали проблеми, нито врагове. Просто още двама нещастници, изтръгнати измежду нас, без никой да е забелязал нещо.

Рия се намръщи, потропа замислено с крак по прясно окосената трева.

— Тяхното изчезване стана ли обществено достояние вече?

— Не още. Ще го запазя в тайна, докато това е възможно, но си има граници. Накрая някой винаги проговаря и всички научават. Имахме късмет, че се разминахме с размириците, след като бе оповестено последното убийство. Не ми се ще да мисля до какво биха довели още две.

— Трябва да има нещо, което да можем да направим!

— Отворен съм за предложения! Правя каквото мога. Ако това не ти се струва достатъчно, приеми значката и оставката ми на бюрото си след час.

— Не се обиждай, Ричард. Не съм ти ядосана. Аз просто се чувствам така… безпомощна.

Те постояха мълчаливо заедно известно време, без да поглеждат един към друг. Отец Калахан приключи своите ритуали с поредица от думи на латински и с драматичен жест, прекръсти се, кимна набързо към Рия и Ериксон и се отдалечи, без да поглежда назад. Двамата гробари погледнаха с надежда кмета и шерифа и въздъхнаха примирено — като разбраха, че нито тя, нито той дават признаци, че са готови да тръгват.

— Тъй като Михаил твърдеше, че е ангел — каза бавно Ериксон, — може би трябва да си поговорим с Августин.

Рия трепна. Августин беше светец, който живееше в Шадоус Фол. Той беше благ, свят и всеопрощаващ и изнервяше всички. Има нещо в безкрайната набожност и доброто настроение, което изкарва обикновените хора от нерви. Августин беше изпълнен с добри намерения, винаги весел и усмихнат и никой не беше чул лоша дума от него. Повечето хора можеха да понесат да са с него в една и съща стая само около половин час, преди да ги обхване непреодолимо желание да псуват, да разказват грозни майтапи за роднините си, да уринират в саксиите с цветя и като цяло да се държат ексцентрично. Ако не беше толкова добър в лечението на брадавици, ревматизъм и хемороиди, щеше отдавна да бъде прогонен от града.

Освен това можеше да превърне водата във вино. Цял галон 18 18 Галон — английска мярка за течности, равняваща се на 4,54 л. .

— Мисля да оставим Августин за в краен случай — каза решително Рия. — Нещата са достатъчно оплетени и без да го намесваме него. Нашият счетоводен отдел още не се е възстановил от случая, когато пожела да приложи екзорсизъм на компютрите в Отдел данъци и изтри паметта на всички дискове. Е, добре, компютрите спряха да печатат сквернословия и да умирисват офисите на сяра, но става въпрос за принципни неща. Знаеш ли какво, Ричард, с всички тези светци и ангели, изпълзели неочаквано напоследък, смяташ ли, че Бог ни обръща особено внимание?