Саймън Грийн - Шадоус Фол

— Е, май те преследват призраци — уточни Ериксон. — Но като се замислиш, прилича ми на работа на Времето. Знаем, че наблюдава, но кой знае какво и защо?

— Бог се проявява по мистериозни начини.

— И има много странно чувство за хумор.

— Тихо — каза Рия и се усмихна неволно. — Покажи малко уважение. В противен случай всички ще бъдем поразени от мълния.

Бруин Беър и Сий Гоут наблюдаваха двамата човеци да разговарят сериозно помежду си и се чудеха дали е уместно да се натрапят. Бруин Беър бе четири стъпки високо плюшено мече със златисто-медна козина и тъмни хитри очи. Носеше яркочервена туника и панталон и яркосин шал, омотан плътно около врата му. На мнозина от хората цветовете им се струваха малко крещящи след време, но Бруин не бе от техния вид. Макар че имаше една златна обица и Ролекс на ръката си. Някога, през петдесетте и шестдесетте, бе популярен герой от детска приказка, но не се движеше в крак с времето и скоро бе забравен от всички, освен от неколцина колекционери. Въпреки това се опита да си остане весел и все така бе зает да помага на хората в беда. Това бе вършил винаги в многото си приключения в Златната земя и нямаше да спре сега само защото е реален. Имаше много приятели в Шадоус Фол. Хората бяха готови на всичко за него, защото и той би направил всичко за тях. Такъв мечок си беше.

Негов другар от много години и още повече приключения бе Сий Гоут. Хората често обикваха Бруин Беър още щом го видеха, но малцина изпитваха топли чувства към Гоут. Загърнат и дълъг шлифер, той приличаше на човек от раменете надолу, стига да държи ръцете в джобовете си, но имаше огромна, яка козя глава с дълги извити рога и неизменна гадна усмивка. Сивата му козина там, където се подаваше, бе мръсна и сплъстена, а очите му бяха кървясали. Шлиферът бе омърлян и половината копчета липсваха. В едната си ръка държеше бутилка водка, която по някакво чудо никога не успяваше да пресуши. Беше приел тежко падението си от пиедестала на славата и не го бе грижа кой вижда това. Само дългогодишното му приятелство с Бруин Беър го спираше да потърси утеха при Вратата към вечността. Мечето не би отишло там, щом все още имаше някой, който се нуждае от неговата помощ и утеха, а Гоут не би отишъл сам. Поне отчасти заради това, че знаеше колко самотен ще е Бруин без него.

— Може би трябва да дойдем по-късно — каза Бруин, обзет от съмнения. — Изглеждат доста разстроени.

— Разбира се, че е така, по дяволите. Това е едно проклето погребение. Ти какво очакваше — празнични шапчици и танци ли?

— Мисля, че се разбрахме да не започваш да пиеш преди обяд.

— Трябва да е обяд все някъде в Шадоус Фол. Времето — поясни Сий Гоут важно — е относително понятие. А аз никога не съм се разбирал с моите роднини 19 19 Игра на думи: relative (англ.) означава „относителен“ и „роднина“. . Усмихни се, мътните те взели, Беър. Майтапите ми може да не са кой знае какви, но само те са ми останали. Е, ще поразведриш ли тези двамата, или ще се наложи аз да се заема?

— Аз ще го направя — каза Бруин Беър. — Моля те, остави ме само аз да говоря.

— Срамуваш се от мен, така ли?

— Не.

— Да, така е. Срамуваш се от мен. Аз съм твоят най-добър приятел и ти се срамуваш. Естествено, имаш право. Аз съм си за срам — истински мърляч. Това е то. Проклет мърляч.

Сий Гоут проля две огромни сълзи, които се стекоха бавно по дългата му муцуна. Бруин се протегна и ги избърса с крайчеца на шала си.

— Престани. Ти си мой приятел и винаги ще си останеш такъв. Така че край на сълзите или тайно от теб ще се изпикая в тая твоя водка.

Сий Гоут изпръхтя силно и се усмихна, показа огромните си здрави зъби.

— Скъпи Беър, това само ще подобри аромата. А сега ми покажи правилната посока и аз ще те подкрепя, докато се оправиш с динамичното проклето дуо.

Бруин Беър въздъхна тихичко, измъкна отнейде измъчена усмивка и тръгна към кмета и шерифа, а Сий Гоут се запрепъва след него. Двамата човеци се огледаха бързо, когато ги поздрави весело, и му отвърнаха с нещо, подобно на усмивка. Такъв мечок си беше той. Не обърнаха внимание на Сий Гоут, но той беше свикнал с това.

— Здравей, Бруин — каза Рия. — Какво правиш тук?

— Чухме, че Джони Скуеърфут е изчезнал. Безпокоим се, че вещо може да му се е случило. Можете ли да ни кажете нещичко?

— Не знаем нищо определено все още — отвърна, без да се ангажира, шерифът. — Щом научим нещо достоверно, от офиса ми ще направим изявление. Съжалявам, че не мога да ти кажа повече, но още е твърде рано да се тревожим сериозно. Не си изминал целия път до Ол Соулс само за да ме питаш това, нали?