Саймън Грийн - Шадоус Фол

— Махнете бебето далеч от него! — извика Харт. — Нещо не е както трябва, усещам го.

Рия грабна малкото и се отдръпна от леглото. Джак Феч я последва. Аш застана между тях и спусна смъртта около себе си като щит. Другите пребледняха и отстъпиха, а плашилото дори не забави ход. То изобщо не се бе раждало, затова нямаше страх от смъртта. Рия продължи да отстъпва, като предпазваше бебето. Аш сграбчи ръцете на плашилото с всичката си неестествена сила. За миг стояха с лице един срещу друг — мъртвият, който се бореше с нещо, което никога не е било живо, после Феч отхвърли Аш настрана. Морисън измъкна китарата си отнякъде и поде песен, но гласът му бе неуверен, а плашилото може и да е беше глухо за цялото отделено внимание.

Мад скочи напред и замахна към Феч с меча, а острието сякаш насочваше ръката й. Много велики майстори си бяха служили с Ескалибур и той помнеше. Вряза се в ризата на Феч и излезе отзад, забавяйки го за малко. Феч погледна надолу, сграбчи острието с ръце в ръкавици и го измъкна от тялото си сантиметър по сантиметър, въпреки усилията на Мад да го задържи вътре. Тя отстъпи назад и изтръгна острието от ръцете на плашилото, като при това разряза ръкавиците. Феч се пресегна да го сграбчи отново, а Мад замахна диво с меча и разсече снопчето клонки, което оформяше китката на плашилото. Ръката в ръкавица падна на пода. Пръстите потръпваха и дращеха долу като огромен космат паяк. Мад понечи да я ритне, тя отскочи, избегна ритника и се прикачи отново към китката на Джак Феч. Мад примига и замахна с меча, отново и отново. От гърдите му се разхвърчаха стърготини, когато острието разпра ризата му, но той продължаваше да върви към нея, а тя бе принудена да отстъпва, стъпка по стъпка. Рия стоеше отзад и стискаше бебето почти до болка, макар че то не издаде нито звук.

Ръцете на Мад се умориха да размахват тежкото острие. По никакъв начин не можеше да нарани Джак Феч, в крайна сметка той бе конструкция от дърво, клонки и стари дрехи, с ряпа вместо глава. И дори като го дялкаше малко по малко, магията, която го правеше Джак Феч, го възстановяваше отново. Накрая мечът твърде натежа или тя се умори прекалено и един яростен удар пропусна плашилото съвсем. Феч сграбчи ръката й — докато тя бе загубила равновесие от замаха — и я метна на земята. Лакътят й се удари силно в пода и мечът излетя. Джак Феч се наведе, ръцете му в ръкавици посегнаха безпощадно към нея.

— Не — извика Харт. — Спри.

Плашилото се поколеба, после обърна ряпата глава да го погледне. Напрежението в него бе почти осезаемо, докато се бореше между онова, което го движеше и властния глас на Харт. Напрежението нарасна до почти физическо присъствие в стаята, после плашилото обърна глава, стъпи върху Мад и посегна към бебето в ръцете на Рия. Харт се съсредоточи навътре в себе си и освободи мощта на дядо си. Тя вече бе много близо до повърхността и когато той я прие изскочи на свобода като отвързан звяр. Силата забушува в него, дива и ужасна, изключително мощна. Той се хвърли устремно напред с нея и плашилото експлодира.

Останалите извикаха, когато разхвърчалите се парчета ги улучиха. Парченца от клонки и дрипи от дрехи изпопадаха по пода като грозни снежинки и Харт започна да се отпуска отново. Беше успял. Край със заплахата. Накрая бе пуснал силата да препуска в него и в крайна сметка се оказа, че не е чак толкова лошо. Усмихна се на останалите, подготви няколко скромни реплики за мига, в който щяха да му благодарят и тогава осъзна, че те не гледат към него. Погледна зад себе си и там във въздуха хилядите парченца от Джак Феч се съединяваха отново. Плашилото се възстанови само за няколко мига, цяло и непокътнато за пореден път. Устата на ряпата се усмихваше подигравателно и гневът в Харт избухна. Той се спусна в дълбините на своята мощ, призова я да се надигне в миг и я използва, за да прекъсне жизнената сила на плашилото. Всички стари изкусни магии, които правеха Джак Феч това, което е, бяха унищожени в миг и всичко, което го правеше уникален и индивидуален, бе изсмукано от него и канализирано в Харт. Стана му приятно, когато се разля в жилите му, като огнено бренди, горещо и парещо, но едва когато празната обвивка на плашилото падна неподвижна и безжизнена на пода, той осъзна какво е направил.

Никой никога не бе казал добра дума за Джак Феч, защитник на Времето и на града, но той се бе сражавал добре и доблестно срещу Воините на Кръста и би се сражавал срещу Уайлд Чайлд, ако можеше. Заслужаваше по-добър край.