Саймън Грийн - Шадоус Фол

Тогава внезапно Вратата към вечността се появи в стаята при тях и всичко се промени. Настроението на отчаяние, наложено от ангела, бе пометено, сякаш от прохладен, свеж ветрец и стаята внезапно се изпълни с перспективи и възможности. Вратата стоеше сама, без подпори, една енигматична празна дъска, в очакване да пишат на нея. Ангелът се втренчи в нея, онемял от събитие, което не бе нито планирал, нито предвидил, после се завъртя и изгледа яростно останалите.

— Не съм довлякъл това тук. Кой е посмял да го донесе? Махнете го!

Джеймс Харт погледна Вратата към вечността — и тя му заговори на ниво, което не бе познавал по-рано, говореше директно на онази част от него, която бе наследил от Времето и накрая той разбра какво трябва да направи, за какво го бяха накарали да се върне в Шадоус Фол. Неговата цел, неговата съдба, както и тази на града.

— Не е дошло твоето време — каза на падналия ангел, почти нехайно. — Настъпи моето. Време е да направя това, за което съм бил създаден. Ти никога не си разбирал всъщност какво представлява Вратата към вечността. Воините почти бяха отгатнали. Смятаха, че осигурява достъп към Бога. В известен смисъл е така, но в действителност е много повече. Доста повече. Тя съществува, за да могат живите да имат достъп до онова, което лежи отвъд живота, но това е само част от нейното предназначение. Аз съм последният компонент от едно вековно уравнение — ще отворя Вратата докрай и тя ще остане така, за да могат всички, които са напуснали света и са продължили нататък да се завърнат през нея и да бъдат отново сред живите. Смъртта вече няма да има власт над живите, нито ще ги победи. Не гледай така изненадано. По своята същност всяка врата винаги е била и вход, и изход.

— Не — възпротиви се ангелът. — Не, няма да ти позволя! Не можеш да ме спреш. Нито живите, нито мъртвите могат да имат власт над мен. Това ми е обещано!

— Трябваше да четеш и написаното с дребен шрифт — каза Харт.

— Ще те спра! Ще те убия!

Падналият ангел тръгна към Харт, а Аш пристъпи напред да препречи пътя му.

— Не мисля така. За да стигнеш до него, трябва да минеш през мен. И тъй като на практика не съм нито жив, нито мъртъв, имам чувството, че много си загазил. В материалния свят си обвързан с материални неща, което означава, че ще ти сритам задника. Затова именно съм се върнал.

Ангелът се изсмя дрезгаво и се хвърли върху Аш, който отстъпи крачка назад, а после се сборичка с него, призовавайки на помощ цялата си небивала сила. Те залитаха напред-назад, насам-натам докато се бореха и тогава ангелът успя да се освободи и да събори Аш на земята. Аш го срита в краката и двамата се сборичкаха на пода. Ангелът го притисна по гръб, опря коляно в гърдите му, сграбчи го здраво с двете си ръце и откъсна главата му от раменете. Рия изпищя. Ангелът се разсмя и метна главата към нея, така че тя се дотъркаля и спря пред краката й. Очите гледаха яростно, без да мигат, към злия ангел, който понечи да се изправи и спря рязко, когато останалото без глава тяло на Аш го обгърна с ръце и го стисна силно.

Харт престана да мисли за тях и се съсредоточи върху онова, което му казваше Вратата към вечността. Можеше да я отвори, но това би отнело и последната капчица сила, която имаше. Усмихна се кисело. Всъщност той никога не бе пожелавал да я притежава. Обърна се навътре в себе си и се оказа най-простото нещо на света да освободи цялата си сила в един мощен поток. Падналият ангел изкрещя от ярост и ужас, но бе твърде късно. Аш бе отвлякъл вниманието му достатъчно задълго. Вратата към вечността бавно се отвори и в стаята се разля ярка светлина. Ангелът се сгърчи и извърна лице от нея. А през вратата прекрачи уверено и свободно Маделин Креш, вече не като Мад. Отиде до Морисън и му се усмихна. Той я погледна сащисано и много му се искаше да повярва в нея, но не смееше да я докосне. Тя се засмя и го притисна силно към себе си с мускулестите си ръце.

Вратата зейна широко отворена и светлината избухна ярка, измести тъмните очертания на стаята по-надалеч и още по-нататък, докато те всички сякаш стояха насред огромно поле. Джак Феч мина през Вратата, поклони се ниско на Харт, после отиде да се поклони и да коленичи пред внезапно порасналия Времето, който потупа плашилото опрощаващо по рамото. Зад него крачеше шериф Ричард Ериксон, неговите заместници, Люис и Колинс. Отидоха при Рия и Аш, вече напълно възстановен от светлината. Всички знаеха и не бе нужно да им казват, че вече не е завърнал се от света на мъртвите, а е жив отново.