Саймън Грийн - Шадоус Фол

— Това ли е? — попита накрая Рия. — Може ли сърцето ми да започне да бие отново или има вероятност той да се изправи пак?

— Не — отвърна Харт, като се стараеше да прикрие, че му е зле. — Няма да се върне. Никога.

— Първата добра новина за днес — каза Рия и сложи бебето пак на леглото. — Поне можем да си отдъхнем малко сега.

— Не, не можем — обади се Аш. — Нещо идва. Все още идва насам. Много зло и е много близо, не е и Джак Феч.

Сега вече всички можеха да го усетят — нещо огромно и пагубно, твърде необятно, за да е лесно да се проумее, приближаваше все по-близо, като неудържим влак. Прииска им се да избягат и да се скрият, но нямаше къде да отидат и го знаеха. Обърнаха се с гръб към леглото, вперили поглед в мрака, който изпълваше спалнята, но чувството ги връхлетя изведнъж отвсякъде и те не знаеха накъде да гледат. Тогава внезапно той се появи в стаята при тях — висок, поразителен и като цяло ужасен. Те се отдръпнаха от изкривената фигура като от буен огън. Бе дошъл като ангел, десет фута висок, със съвършена бяла кожа като алабастър и ослепителни криле, но костите му бяха твърде едри и тялото му бе изгърбено, сякаш от тежестта на греховете му. Лицето му бе красиво, но ледено, а на челото си имаше два изпъкнали израстъка, които може да са били рога.

От всички тях само Аш не трепна и не отстъпи, нито извърна лице, вероятно защото, след като бе мъртъв, имаше по-малко за губене, но дори и така трябваше да се пробва няколко пъти, преди да може да заговори.

— Кой си ти? — попита решително. — Каква работа имаш тук?

— Кой съм аз ли? — попита поквареният ангел спокойно, почти цивилизовано. — Колко скоро забравят. Аз имам много имена, но една същност. Наричайте ме Прометей, ако искате. Старите майтапи са винаги най-добри. Що се касае до това какво правя тук, сега е моето време, то настъпи най-накрая и повече не мога да бъда отхвърлян. Тук съм да съборя Галериите от мраз и кости, да приключа с Времето и да разбия ключалката на Вратата към вечността. Тяхното време приключи, техните функции са изчерпани. Моята дума ще бъде закон, а животът и смъртта ще бъдат това, което аз реша. Вчера и утре ще изчезнат в зловещото и жестоко днес. Аз разбих вратите на Ада и няма да бъда изпратен отново там.

— Я ми го спомени пак — обади се Аш. — Мисля, че ме завря в ъгъла.

— Чувство за хумор — каза падналият ангел 65 65 Асоциация със Сатаната, изхвърлен от Рая като паднал ангел. . — Добре. Това ще ти е нужно там, където отиваш, безочлива сянко. Моля, чувствайте се удобно всички. Тук съм, за да убия Времето, но няма защо да бързам. Дългата война най-накрая свърши, аз държа всички козове и нищо не можете да направите, за да ме спрете. В най-древното пророчество на Шадоус Фол се казва, че веднъж щом градът падне, никой човек, жив или мъртъв, не може да се надява да се изправи срещу мен в мига на моя триумф. Така че, извинете ме, ако чувствам нужда да си придавам малко важност. Винаги съм се чувствал най-добре пред публика, но пък и егото винаги е било един от моите проблеми.

Аз съм зад всичко, което се случва — всеки неочакван обрат и злощастен избор. Аз съм този, който пое контрол над Уайлд Чайлд и го изпрати в Шадоус Фол да убива и да бъде убиван. Но аз изпреварвам себе си. В началото се представих на Ройс и неговите Воини на Кръста и им предложих силата, която си мислеха, че им е необходима, за да завладеят Шадоус Фол за себе си. Цената за тази сила бяха многото убити при превземането на града. Затова офицерите на Воините караха хората си да ви мразят толкова много — така щеше да има много избити, за да се храня от тях. И още, имаше го и скъпия доктор Мирин. Обикновен, изплашен човек, чието дирене на отговори отвъд живота и смъртта го отведе в злощастни места и го направи така уязвим за моите предложения и многото съблазни. Чрез него открих и неутрализирах защитата на града.

Аз създадох Уайлд Чайлд рано, поставих го непознат и неподозиран в съвършения приемник и го накарах да убие архангел Михаил, когато дойде да ви предупреди. Скъпият той. Толкова чист и честен — и очарователно целенасочен. Веднъж изхвърлен от своя приемник, бе детска игра за маговете на Воините да му попречат да се върне. След като позволих на Уайлд Чайлд да се появи, нямах друг избор, освен да го оставя да избива непрекъснато — в края на краищата такава му бе функцията и ако не го засищах, той просто щеше да изчезне. Имаше по какво да се насочите към неговата идентичност, но вие изобщо не разгадахте тези следи, погрижих се да сте твърде заети и да отвличам вниманието ви с други работи. Като скъпата Поли и нейния баща.