Саймън Грийн - Шадоус Фол

Сузан и Поли имаха пушки, дадени им от двамата полицаи, но до този момент не бяха намерили достатъчно смелост, нито пък отчаянието ги бе завладяло дотолкова, че да стрелят. Те седяха на една маса и Поли гледаше как Сузан реди колода карти за игра, които бе намерила в едно чекмедже. Още усещаше част от силата на Харт в себе си и виждаше разни неща в подредените пред нея карти. Видя как тичат тълпите по улицата, опиянени от кръвта и страданието, видя и името, Уайлд Чайлд, макар че нищо не й говореше. Опита се да види безопасен начин да се измъкнат от полицейското управление, а после и от града, но щом погледнеше, всеки път виждаше Уайлд Чайлд. Нямаше начин да се измъкнат — никакъв начин да минат покрай него и се спасят от лудостта, която бе донесъл в града.

Двамата помощник-шерифи внезапно откриха залп от изстрели, Сузан и Поли се огледаха сепнато и посегнаха към пушките, които лежаха пред тях на масата. Колинс се отдръпна от прозореца и излезе набързо от стаята.

— Какво има? — попита Сузан. — В сградата ли са?

— Не — отвърна Люис, като се прицелваше хладнокръвно и точно. — Тълпата преследва жертвите си насам. Само няколко са, един човек и трима антропоморфни, но всички са въоръжени и успяват да ги отблъснат. Колинс слезе долу да отвори една странична врата за тях — ако успеят да стигнат дотук.

Спря да стреля, изглеждаше озадачен, проточваше врат насам-натам, за да вижда по-добре между дъските.

— Тълпата със сигурност иска да пипне тези хора — забравиха изобщо за нас и се концентрираха върху горките копелета отвън.

— Какво можем да направим, за да им помогнем? — попита Поли.

— Не е кой знае какво — отвърна Люис. — Колинс ще стои долу до вратата, за да я отвори, ако му се отдаде възможност, но няма да ни излага на риск, за да спаси тях. Всичко зависи от бедните копелета отвън. Трябва сами да си пробват късмета.

Вън на улицата Скоти, страшилище за елфите, се хвърли срещу ухиления мъж пред него и разкъса гърлото му с тренирана захапка. Не бе особено голямо куче, но имаше здрави зъби. Падна на краката си и бързо се огледа за нова жертва. Коженото му яке с кабари бе разкъсано и окървавено, част от кръвта бе негова, някой бе разкопчал декоративната безопасна игла от носа му — не си спомняше кога. До него се сражаваше Питър Колдър, стреляше обиграно с два автоматични пистолета. Някогашният Воин бе адски изтощен, всичко го болеше, но ръката му не трепваше. Бе се заклел да защитава света на приказните герои с живота си; вярата му го бе подвела, но думата му все още тежеше.

Бруин Беър и Сий Гоут стояха гръб в гръб, пушките пареха в лапите им от честата стрелба. Беше време — и то не толкова отдавна, — когато мечокът мислеше, че е неспособен да убива. Времето и обстоятелствата доказаха, че греши. С Уайлд Чайлд насреща въпросът бе да убиваш или да бъдеш убит, а Бруин не бе готов да умре. Още не. Мнозина от Подземния свят на измислените герои бяха отказали да убиват по различни причини, а Бруин Беър гледаше как умират, докато повече не можа да го понесе. Взе една пушка и се изненада колко лесно е да я използваш.

Сий Гоут държеше оръжие в едната ръка и бутилка водка в другата. Смееше се и бълваше обиди докато стреляше — най-накрая бе в стихията си. Мечокът се опита да не го слуша. Съсредоточи се върху належащия въпрос — поваляше онези от обезумялата орда, които се озоваваха твърде близо, и усещаше как частица от него умира всеки път, когато натиснеше спусъка.

Тълпата напираше от всички страни, а трите животни и човекът тичаха пред нея насам-натам и ги държаха на безопасно разстояние с оръжието си. Никой от обезумелите лица пред тях не изглежда да се боеше да умре, но демонстрираха известна примитивна предпазливост, сякаш не искаха да пожертват живота си без определена цел. Колдър спря внезапно, защото пред него се издигна стена и в миг го заля пристъп на паника, когато осъзна, че няма вече накъде да върви. Опря гръб в стената, а Скоти се сви задъхан в краката му, в очите на кучето се четеше мъничко страх. Бруин Беър и Сий Гоут бързо се присъединиха към тях и без да е необходимо да се казва каквото и да е, всички разбраха, че са стигнали там, откъдето нямаше да отидат по-далеч. В тях не бе останало място за отчаяние, само решителност. Вдигнаха оръжие за последен път и тогава до тях се отвори врата, а една ръка се протегна, за да ги издърпа вътре.

Хвърлиха се през прага и някой затръшна вратата зад тях в лицето на ревящата тълпа. Лежаха един върху друг на пода, щастливи в този миг само от това, че са там и могат да си поемат дъх отново, докато тълпата блъскаше напразно по заключената врата. Сий Гоут пръв се изправи на крака, с оръжие в ръка и някак все пак успяваше да стиска бутилката водка. Погледна сърдито фигурата пред себе си и изсумтя високо.