Саймън Грийн - Шадоус Фол

— Прав си, не го разбираш — каза Морисън, без да си прави труда да сниши глас. — Жизненият му цикъл може да е продължителен, но е контролиран до секундата, за да е обвързан с нуждите и циклите на града. Нещо е изсмукало оставащите му сили и месеци от живота. Което означава, че е безпомощен да направи каквото и да е относно онова, което става в града, докато умре, докато се роди отново и премине през детството. А това може да отнеме дни. Всичко би могло да се случи през това време. Всичко.

— Веселяк, а? — обърна се Аш към Рия.

Тя му изшътка да млъкне, без да сваля очи от стареца на леглото.

— Кой би имал власт да стори това на Времето? — попита тя накрая.

— Добър въпрос — отбеляза Морисън. — Ако измислиш отговор, от който няма да ти призлее, чувствай се поканена да го споделиш с нас.

Те се приближиха още малко, нито един от тях не знаеше какво да направи по-нататък. Мад седеше от едната страна на леглото, подсмърчаше от време на време и държеше ръката на Времето с двете си ръце. Гледаше останалите, а изражението й казваше: „Направете нещо.“

Тогава Времето отвори очи и зашепна тихо, на пресекулки.

— Предполагам, че се чудите защо ви повиках всички тук днес. Време е да научите какво действително става в Шадоус Фол. Слушайте внимателно, много се съмнявам, че ще имам достатъчно време и сили да повтарям. Уайлд Чайлд е физическо проявление на хаоса, напомняне, че всичко трябва да отмине, независимо дали искаме или не. Предполага се, че спонтанно е бил създаден от масовото подсъзнание на града, когато населението опасно се е увеличило. Той е предпазна мярка, заложена в системата, в случай, че не съм способен или не желая да върша работата си. Във вселената има сили, на които не можеш да противостоиш.

Винаги е имало мнозина, които би трябвало да минат през Вратата към вечността, но не го правят. Системата го позволява. Те се установяват в града, стават реални, живеят нормално продължителен живот и умират. Само че понякога не става така. Те намират начин да продължат да живеят, дълго след като вече е трябвало да преминат отвъд. Твърде много такива има и градът е станал прекалено голям и непокорен. Нещата започват да се разпадат. На този етап се предполага да се яви Уайлд Чайлд и да убеди смутителите на реда да минат през Вратата. Той е първообраз, извикан от колективното подсъзнание на града, което означава, че притежава невероятна сила, от която да се възползва, ако намери за необходимо да прати някого насила през Вратата към вечността. Ала никога не се е предполагало да става убиец.

Времето млъкна и дълго се задъхваше в опитите си да поеме въздух, досущ като удавник. Мад стискаше силно ръката му и накрая той отново се овладя. Поднови лекцията си, а гласът му изглеждаше малко по-силен.

— Населението на града изобщо не е нараснало дотолкова, че да е предизвикало появата на Уайлд Чайлд спонтанно. Нещо, някаква сила отвън е задействала неговата поява по-рано и е опорочила неговата цел. Ето защо обсебва другите, вместо да създаде своя собствена форма. Сега препуска на воля в хиляди тела, играе по свирката на някой друг и няма да спре, докато и последното живо същество не бъде изпратено през Вратата на вечността — по един или друг начин.

Последва продължителна пауза, преди присъстващите да осъзнаят, че той каза всичко, което имаше за казване.

— Е, добре — обади се Харт, — кой се крие зад него? Защо иска да убие всички? Какво можем да направим, за да го спрем?

— Не можете — отвърна Времето.

Той затвори очи и престана да диша. Мина известно време, преди те да осъзнаят, че е мъртъв.

Бе денят на Уайлд Чайлд и той бе навсякъде, във всичките си проявления. Из целия злощастен град Шадоус Фол хиляди мъже и жени с еднакво ухилени лица търчаха бясно по улиците, избиваха всички, които не бяха от тях, събираха се на тълпи около останалите малко на брой групички на съпротивата. В канавките течеше кръв и от време на време обсебените спираха, коленичеха и лочеха като кучета от нея. В полицейското управление полицаи Колинс и Люис ковяха дъски по прозорците, а Сузан и Поли барикадираха вратите. Отвън писъците бяха оглушителни, чуваше се постоянният тътен на юмруците, които блъскаха по вратите. Уайлд Чайлд напираше да влезе вътре и дълбоко в себе си отбраняващите се знаеха, че накрая ще намери начин.

Колин и Люис пъхнаха дулата на пушките си в процепите между закованите дъски и стреляха откъслечно, когато натискът от телата наоколо ставаше твърде силен; всеки изстрел трябваше да е на месо. Мунициите бяха ограничени. Никога по-рано не бяха разчитали на оръжие, за да пазят мира в Шадоус Фол. Уайлд Чайлд имаше оръжие, взето от мъртвите Воини, но за късмет те имаха още по-малко муниции. Двамата помощник-шерифи стреляха на месо дори и когато познаваха човека пред себе си: Уайлд Чайлд не би могъл да бъде спрян иначе. В тях не бе останало вече нищо човешко, не можеха да преговарят, нито да отстъпят пред молби.