Саймън Грийн - Шадоус Фол

— Трябва да говорим с Времето — каза Харт. — Той единствен има власт да сложи край на всичко това.

— Отказва всякакви срещи — обясни Рия.

— Мен ще се съгласи да види — подчерта Харт.

Озовал се най-после на свобода, Уайлд Чайлд се втурна по улиците на Шадоус Фол в хиляди тела. Ръцете им се превърнаха в хищни нокти, а очите им бяха тъмни, те се смееха и ръмжаха, докато тичаха и избиваха всички, които не бяха обсебени. Избиваха ги лесно и така естествено, както дишаха, защото такава беше тяхната функция и тяхното предназначение. Тълпи от обзети от паника жители на града тичаха пред тях по улиците, преследвани от Уайлд Чайлд във всичките му превъплъщения. Никой не бе в безопасност, на никого не можеше да се довериш. Приятел се обърна срещу приятеля, жена срещу съпруга си, баща срещу сина. Мъртвите бяха навсякъде, лежаха размазани и изпотрошени в локви кръв. Някои от обсебените трошаха залостените врати със свръхестествената си сила, за да се докопат до скрилите се вътре. Нищо не можеше да ги спре, разубеди, вразуми или прогони. В тях нямаше място за състрадание или предпазливост, съществуваше единствено жаждата да убиват. Те вилнееха из града, навсякъде във времето и пространството, убиваха с голи ръце или с всяко попаднало им подръка оръжие.

Повечето оцелели бяха в шок от нашествието, но въпреки това мнозина се обърнаха срещу новия враг с оръжия, които бяха взели от мъртвите или пленени Воини. Някои дори си представиха, че са закоравели в боя войници, за да се окаже по-късно, че и това не помага, щом стана ясно, че се бият срещу убийци с познати лица. Твърде много от тях стояха безпомощно и умираха, неспособни да вдигнат ръка срещу любими хора.

Доктор Мирин наблюдаваше всичко това от крепостта, в която бе превърнал своя дом. Бе барикадирал всички врати и прозорци, седеше в своя кабинет с пушка в скута, наблюдаваше нарастващия ужас през най-могъщия си кристал. Съжаляваше за силата, която това му отнемаше, но трябваше да узнае. Мистични стражи бяха обградили къщата. Те бяха създадени и поддържани от неговата сила години наред. Трябваше да са достатъчно силни, за да не може никой да проникне вътре, но вече не бе така сигурен в собствената си власт, както някога. Твърде много неща се бяха променили в Шадоус Фол, на нищо вече не можеше да се разчита. Седеше в кабинета си, стискаше в ръце пушката и гледаше безпомощно, докато кристалът му показваше сцена след сцена развилнелия се по улиците Уайлд Чайлд. Това, което виждаше, го уплаши повече от Воините. Бе давал много обещания в замяна на сила и познания, които не смяташе, че някога ще трябва да изпълни, а сега изглеждаше, че е рискувал живота и душата си напразно. Страхът скимтеше в него на ръба на самообладанието. Не можеше да си позволи да умре. Мъртвите го очакваха.

Уайлд Чайлд се насъбра около къщата му на тълпи, притискаше неговите мистични стражи с все по-нарастваща многочисленост, дебнеше и чакаше — стотици лица с еднакво изражение и една и съща зловеща усмивка. Те дебнеха отвън пред къщата, проверяваха стражите отново и отново, докато накрая присъствието на такова множество бе непосилно да се понесе, стражите паднаха и обсебените нахлуха в градината му като глутница изгладнели вълци. Мирин използва силата си и изпрати мъртвите си Воини насреща им. Всички войници, които бе призовал и подмамил тук, а после убил чрез смъртоносната си градина, се надигнаха отново, за да го защитят.

Мъртвите се сражаваха с обсебените и за миг двете страни изглеждаха равностойни, но мъртвите бяха бавни и непохватни, мотивирани единствено от волята на Мирин, и той бързо осъзна, че е разпръснал силите си над непосилно за него множество. Уайлд Чайлд напредваше покрай умрелите и нахлуваше на рояци в градината. Мирин използва отново силата си и смъртоносните растения и лози се нахвърлиха върху обсебените, поваляха ги и ги разкъсваха. Някои от тях обаче успяваха да се изплъзнат, струпаха се около къщата му и заблъскаха по затворената врата и кепенците на прозорците.

Мирин знаеше, че трябва да остане в кабинета си, където бе в най-голяма безопасност, но не можеше просто да седи, да гледа и да не предприеме нищо. Изправи се рязко на крака и излезе бързо от кабинета да провери състоянието на своята крепост. Тичаше от стая в стая и навсякъде обсебените разкъсваха кепенците и преминаваха през барикадите. Входната врата се тресеше под ударите на стотици юмруци. Той изтича обратно в кабинета, мислите му препускаха и все така стискаше яростно пушката си, макар че бе изгубил всякаква вяра, че тя може да спаси живота му. Щеше да му е по-добре просто да спре, да опре дулото в главата си и да дръпне спусъка. Но не можеше да го направи. Мъртвите го очакваха. Трябваше да има начин да се измъкне от това. Трябваше…